Читаем Unknown полностью

Тя се отдалечи, проскърцвайки с ортопедичните си чехли по пропукания линолеум. За Лоис паят значеше привързаност. И Себастиан оценяваше жеста й. Когато преди няколко месеца се отби за пръв път тук, с нея възстановиха бързо старата рутина. Тя все още се опитваше да го храни. Той все така отказваше. Тя все така го оставяше да се заседява, докогато иска. Само дето сега той успяваше да й остави по-голям бакшиш.

Побутна пая настрани и погледна към телефона до чашата с кафе.

Взе го и изслуша отново съобщението на Пакстън: „Здравей, Себастиан. Аз съм. Не съм те виждала от няколко дни… — Мълчание. Пакстън говореше по мобилния телефон, сигурно от колата. Долавяше се тихото бучене на автомобилни двигатели. Тя шофираше, както правеше всичко, останало — уверено и целеустремено, жонглирайки пътьом с по няколко задачи. — Исках само да се извиня. За всичко. За петък вечер. Че не ти се обадих, когато се напих и имах нужда от помощ. Ще те разбера, ако решиш да пропуснеш обяда в събота. Знам, че не обичаш класическа музика и щеше да дойдеш само заради мен. Просто… обади ми се да ми кажеш, че си добре. Чао“.

Себастиан остави телефона обратно до чашата с кафе.

Пакстън Осгуд беше последното нещо, което очакваше да му се случи, когато се завърна в Уолс ъв Уотър. Изискваше се много смелост, но възприе като поличба вестта за пенсионирането на доктор Костов. От самото начало си проправи път в кръгове, които преди го бяха отхвърляли. Онези, които го помнеха, навярно все още му хвърляха странни погледи, но го приеха учудващо лесно. По-лесно, отколкото предполагаше. Никой не каза, че мястото му не е тук, а той искаше тъкмо това. Нищо не оправда очакванията му. Беше подготвен да се изправи срещу миналото, въоръжен с горчивина и надменност, ала откри, че няма с кого да води битка. Оставаха само спомените му на объркано и отритнато момче, твърде кльощаво и твърде красиво, за да спечели обичта на баща си; момче, което вместо разбиране срещаше подигравки в училище. Не, никакви битки. Само призраци.

И Пакстън.

Отдавна потискаше сексуалността си. Тя само му пречеше; спъваше го дисонансът между истинската му същност и начина, по който го възприемат. И не мислеше, че ще се сблъска отново с проблема, когато срещна Пакстън. Сближиха се бързо и тя му стана верен приятел, което само по себе си не беше кой знае колко странно. Жените често се домогваха до приятелството му, сякаш е трофей. Удивяваше го обаче колко искрена е Пакстън и колко ужасно благодарна. Посрещна го, сякаш е скитала из пустинята, а той е оазис. И честно казано, му беше приятно да й бъде довереник. Тя беше златното момиче на града, имаше всичко, а беше избрала да се довери на него. Ала колкото повече се опознаваха, толкова по-откровено изразяваше чувствата си и постепенно той започна да осъзнава, че Пакстън изпитва повече от приятелство. Собствените му чувства също го объркваха, ала те и без това винаги го объркваха. Не знаеше как да приеме случващото се помежду им и понеже тя отбягваше темата, той реши, че е временно явление, и двамата продължаваха постарому.

До онази нощ в къщата й.

Себастиан пое дълбоко дъх и притисна ръба на носа си.

Тя беше напрегната. Изморена. И веднага съжали за постъпката си.

Ясно и просто, нали? Но ако Пакстън се разкайваше за онази вечер, а той искаше да я забрави, защо тогава танцуваха един около друг? Защо тя му казваше, че не е необходимо да я придружава на обществени събития? Защо той седеше тук и я отбягваше?

Дали Пакстън смяташе, че не може да му устои?

Или тъкмо обратното?

Не подозираше, че ще се изправи срещу това. Мислеше, че завръщането му ще реши много стари проблеми. Така и стана. Ала създаде цяла вселена от нови, с които преди пет години се беше зарекъл повече да не се сблъсква.

И сега нямаше представа как да продължи.

Десета глава

Магьосникът

В късния петъчен следобед Пакстън изгуби търпение. Трябваше да види Уила. Защо мълчеше? Дали планираше да използва по-късно узнатото срещу нея? Пиянската свада пред „Веселяците“, признанието на Пакстън за Себастиан и най-вече откровеността на баба Осгуд създаваха плодородна почва за обществен скандал, а това бе последното нещо, от което се нуждаеше сега — нови сплетни около Блу Ридж Мадам. Как изведнъж се оказа толкова зависима от жена, която почти не познаваше?

Пакстън подкара към квартала на Уила и паркира зад джипа й. Изопна рамене, закрачи енергично към вратата и похлопа. Все още беше светло и ароматът на летни ястия за вечеря се носеше из въздуха — нарязани домати, задушен зелен фасул, остър мирис на въглища. Когато Уила отвори вратата, контрастът между двете не можеше да е по-очебиен. Уила изглеждаше небрежно и естествено в джинси и къса блузка, изработена сякаш от големи кръпки. Пакстън носеше бежова рокля по тялото и изискано сако, което през целия ден пръскаше с препарат против намачкване.

— Пакстън! — възкликна изненадано Уила. — Влез.

— Притеснявах се, че няма да си вкъщи — каза Пакстън, когато влезе и Уила затвори вратата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 знаменитых харьковчан
100 знаменитых харьковчан

Дмитрий Багалей и Александр Ахиезер, Николай Барабашов и Василий Каразин, Клавдия Шульженко и Ирина Бугримова, Людмила Гурченко и Любовь Малая, Владимир Крайнев и Антон Макаренко… Что объединяет этих людей — столь разных по роду деятельности, живущих в разные годы и в разных городах? Один факт — они так или иначе связаны с Харьковом.Выстраивать героев этой книги по принципу «кто знаменитее» — просто абсурдно. Главное — они любили и любят свой город и прославили его своими делами. Надеемся, что эти сто биографий помогут читателю почувствовать ритм жизни этого города, узнать больше о его истории, просто понять его. Тем более что в книгу вошли и очерки о харьковчанах, имена которых сейчас на слуху у всех горожан, — об Арсене Авакове, Владимире Шумилкине, Александре Фельдмане. Эти люди создают сегодняшнюю историю Харькова.Как знать, возможно, прочитав эту книгу, кто-то испытает чувство гордости за своих знаменитых земляков и посмотрит на Харьков другими глазами.

Владислав Леонидович Карнацевич

Неотсортированное / Энциклопедии / Словари и Энциклопедии