Unknown

— Да — отговори тя и смени темата, заемайки се отново със сандвича. — Изглеждаш изморен. Явно не си почивал през уикенда.

Той се засмя.

— Сънят все още ми убягва. Но моят уикенд е нищо в сравнение с премеждията на Пакстън. Какво точно се случи през онази нощ, когато спа при теб?

— И това ли не ти е разказала?

— И това? — учуди се той. — Какво друго е премълчала?

— Нищо.

След известно колебание, Колин попита:

— Знам, че с Пакс не сте точно приятелки, но нали не си я напила нарочно? За да се пошегуваш?

Тя се обърна. Той си мислеше, че тя е виновна.

— Дори не съм… — замълча, чудейки се как да се оневини, без да издава сестра му. След малко каза: — Нямам пръст в тази работа. И се чувствам объркана. Смятах, че според теб най-привлекателната ми черта е стаената ми необуздана природа.

— Харесвам много неща у теб.

Тя се залови отново със сандвича, вече определено смутена.

— Не бива да идваш тук толкова изморен. Мисля, че казваш неща, които иначе би спестил.

Чу как краката на стола изстъргаха по пода, когато той стана.

— Не ти ли хрумва, че именно затова идвам при теб, когато съм изморен? — попита той и тръгна към нея.

Застана до Уила и проследи с поглед как затваря капака на топеното сирене и бръсва няколко разпръснати бобени кълна в мивката. Протегна ръка и отметна косата й зад ушите. Жестът беше нежен, ала я сепна с неочаквана сила — все едно бе в океана и я блъска вълна. Толкова мека и хладна, но необяснимо могъща. На пръв поглед водата винаги изглежда съвсем безобидна.

— Ела да гледаш как ще посадим дървото утре — каза той.

Тя се осмели най-сетне да вдигне поглед към него. Лоша идея. Изморените му тъмни изкусителни очи се взираха в Уила и виждаха нещо, което според нея тя вече не притежаваше.

— Защо?

Той се усмихна.

— Част от плана ми да те съблазня.

Тя замълча, спомнила си как я бе заслонил с тяло онзи ден, когато земята в Блу Ридж Мадам забушува.

— В прелъстител ли се превърна вече?

Той се приведе бавно, впил търсещ поглед в лицето й. Очевидно откри каквото търсеше, защото се приведе още повече и долепи устни в нейните. Тя усети как въздъхва и в миг поема по течението. Не й струваше никакво усилие. Силата на чувствата му — каквито и да бяха — я понесе. Той се притисна към нея, обви с длани лицето й и целувката стана по-дълбока. Тя хареса водовъртежа, хареса й как я потапя цялата, как сърцето й затуптява не от страх или от тревога — както бе свикнала — а от чисто, неподправено удоволствие.

Извила гръб, сплете пръсти в косите му — искаше да го притисне по-близо, искаше още. Помести се леко и ножът върху кухненския плот издрънча на пода.

Звукът ги сепна и те се отдръпнаха.

Застинаха за миг, вперили очи един в друг. Дланите на Колин все още обгръщаха лицето й. Палците му погалиха още веднъж скулите й, преди да отстъпи назад.

— Да, вече съм прелъстител.

— А ако не искам да ме съблазняват?

След случилото се и двамата знаеха, че въпросът е излишен, но Колин благородно реши да не я оборва.

— Какво искаш тогава, Уила?

Тя не отговори и той добави с усмивка:

— Ще те чакам утре.

И си тръгна.

Само допреди няколко дни щеше да му отговори категорично. Щеше да му каже, че иска да загърби миналото и да живее спокойно и скромно.

Сега не беше толкова сигурна.

* * *

Как е възможно да съблазниш някого, като садиш дърво? Това в крайна сметка я подтикна да отиде. Остави Рейчъл в магазина и подкара към Джаксън Хил. Наложи се да паркира в подножието на хълма и да се изкачи пеш, защото за нейно учудване шосето се оказа блокирано за коли.

Още повече я учуди многолюдната тълпа. По протежение на целия хълм, чак до Блу Ридж Мадам, се редяха зяпачи, фотографи и дори телевизионен екип. Чакаха дървото да пристигне.

Нима Колин смяташе да съблазни всички? Събитието очевидно беше по-грандиозно, отколкото Уила си го представяше.

Стигна върха на хълма и погледна към къщата. Опита се да си представи как седемнайсетгодишната Джорджи живее в имението в аристократична бедност, когато обаятелният измамник се премества тук с обещание да спаси всички. Дали Джорджи се беше влюбила в него? От него ли беше забременяла? Не, разбира се. Съзнанието й просто отказваше да го приеме. Ами ако Агата се беше влюбила в него? Ако с Джорджи бяха станали съпернички? Затова ли го беше убила?

Купчината пръст на мястото на прасковата все още се виждаше ясно. Внезапно й хрумна, че баба й сигурно е знаела какво се е случило. Нали във вестника пишеше, че не се появявала в обществото същото лято? Значи е била тук и е наблюдавала всичко. Знаела е какво е направила Агата. И никога не бе казала нито дума.

Докато оглеждаше къщата, забеляза Пакстън, която разговаряше с възпитател от един от околните летни лагери, субсидирани от благотворителния фонд на Осгудови. Децата от лагера чакаха да приветстват дървото, стиснали собственоръчно изработени знаменца.

Пакстън я видя, но извърна поглед. У нея Уила вече неизменно зърваше частица от Агата и се питаше какво ли са преживели бабите им през онова лято.