Читаем Unknown полностью

Джоуджоу коментираше словоохотливо дамските облекла и обичаше да цитира анонимни недоброжелатели. Уила се интересуваше от подробностите за градския живот, скрити между редовете. На някои празненства провеждали лотарии, а приходите дарявали на местни дървосекачески фамилии, пострадали финансово, когато правителството изкупило горите край Уолс ъв Уотър. На едно място Джоуджоу цитираше Олин Джаксън — бащата на Джорджи — който обещал, че щом семейството му е дало поминък на града веднъж, ще го направи отново. Не споменал обаче как точно. Самата Джоуджоу поставяше под съмнение твърдението му (изказано уж в нетрезво състояние), питайки се как мъж, чиято дъщеря се облича в миналогодишни рокли, ще съумее да спаси града. Честите язвителни забележки по адрес на Джаксънови приличаха по-скоро на камъчета, с които замерят царе. Джаксънови несъмнено бяха градските кралски особи, макар и с отънели кесии.

Уила се привеждаше любопитно да разгледа отблизо зърнистите черно-бели снимки от празненствата, на които присъстваше баба й. Стаяваше дъх, благодарна за неочакваната възможност да види Джорджи от онова време. Тя беше ослепителна девойка, ала усмивката й подсказваше, че или не разбира, или й е все едно колко е красива. Изглеждаше жизнерадостна и невинна и винаги бе заобиколена от приятелките си. Агата Осгуд — също красива девойка, но някак по-сдържана и с по-остри черти, неотменно беше до нея.

Снимките на Джорджи сякаш пренесоха Уила в онези времена. Чуваше смеховете, вкусваше въздуха, натежал от парфюми и тютюн. Сля се с образите им дотолкова, че почти успяваше да прочете мислите на момичетата на снимките. Разбираше кога някоя току-що е танцувала с момчето, в което е влюбена, и се е втурнала да разкаже на приятелките си, кога обсъждат последната дума на модата или недоразуменията със семействата си. Изглеждаха толкова безгрижни и щастливи. Бъдещето им искреше във въздуха като светулки, приканващи да ги уловиш.

После се появи Тъкър Девлин.

Джоуджоу го споменаваше първо през февруари 1936 година като продавач на дамска козметика, от когото госпожа Маргарет Требъл си купила тоник и се кълняла, че кожата й станала като коприна. Госпожа Требъл поканила Тъкър Девлин да я придружи на дамски обяд и да предложи стоката си. Там той сякаш омагьосал всички. Джоуджоу цитираше следните думи на Девлин: „Произхождам от старо фермерско семейство, отглеждало праскови. Роден съм и отраснах в Ъптън, Тексас, и се гордея с това. Обичам да помагам на жените да се чувстват по-добре, но това е просто работа. Най-вещ съм в отглеждането на праскови. Във вените ми тече прасковен нектар. Кръвта ми е сладка. Пчелите кръжат край мен“.

На първата снимка той стоеше пред маса, където бяха изложени шишенцата и кутийките му. Очевидно омайваше сладкодумно дамите. Уила го огледа с присвити очи. Определено беше същият мъж с филцовата шапка от снимката, заровена край Блу Ридж Мадам. Кожата й настръхна, стори й се, че го е зървала и преди, но пропъди усещането.

От този момент Тъкър Девлин присъстваше на всяка страница, а снимките постепенно се променяха. Отначало той позираше с по-възрастни дами, но после, вече приет в обществото, залагаше на по-младите. На много снимки до него стояха Джорджи и Агата. Тъкър излъчваше притегателна сила. Стихия. Хората сякаш несъзнателно кръжаха около него. Не след дълго жените на снимките добиха отчаяни, жадни изражения. Ако снимката беше групова, някое момиче винаги наблюдаваше друго с ревниво присвити очи.

След още няколко издания Джоуджоу споменаваше мимоходом, че Тъкър Девлин живее в Блу Ридж Мадам. Уила се стъписа.

Нима беше живял там?

След известно време успя да сглоби картината. Олин Джаксън явно бе дочул слуховете за предишната професия на Тъкър Девлин или самият Девлин се бе свързал с него. В крайна сметка замислили да превърнат Джаксън Хил в прасковена градина. Да отворят работни места и семейство Джаксън отново да спаси града. Олин поканил Тъкър да му гостува, докато създават новата му империя.

Уила се удиви как са планирали да засадят овощна градина на такава височина. Ако Тъкър Девлин наистина е бил такъв, за какъвто се е представял, нима не е знаел, че в планината не растат праскови? Сигурно е разбирал, че начинанието е обречено на провал.

И въпреки това бе успял да убеди всички, че е възможно.

Бил е измамник, както каза Агата.

Но защо да го убиват? Кому беше сторил зло?

През цялото лято Тъкър — вече златното момче на града — присъстваше неотменно във вестника, а любимата му свита на празненствата бяха все същите млади дами с едно очевидно изключение. Незнайно защо, макар приятелките й да придружаваха неотлъчно Тъкър, Джорджи беше изчезнала. Споменаваха, че се чувства неразположена, но след май нямаше нито една нейна снимка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 знаменитых харьковчан
100 знаменитых харьковчан

Дмитрий Багалей и Александр Ахиезер, Николай Барабашов и Василий Каразин, Клавдия Шульженко и Ирина Бугримова, Людмила Гурченко и Любовь Малая, Владимир Крайнев и Антон Макаренко… Что объединяет этих людей — столь разных по роду деятельности, живущих в разные годы и в разных городах? Один факт — они так или иначе связаны с Харьковом.Выстраивать героев этой книги по принципу «кто знаменитее» — просто абсурдно. Главное — они любили и любят свой город и прославили его своими делами. Надеемся, что эти сто биографий помогут читателю почувствовать ритм жизни этого города, узнать больше о его истории, просто понять его. Тем более что в книгу вошли и очерки о харьковчанах, имена которых сейчас на слуху у всех горожан, — об Арсене Авакове, Владимире Шумилкине, Александре Фельдмане. Эти люди создают сегодняшнюю историю Харькова.Как знать, возможно, прочитав эту книгу, кто-то испытает чувство гордости за своих знаменитых земляков и посмотрит на Харьков другими глазами.

Владислав Леонидович Карнацевич

Неотсортированное / Энциклопедии / Словари и Энциклопедии