Unknown

Аромати, които винаги свързваше с баба си. Джорджи беше маниакална чистница и Уила си спомни как баща й разказваше, че за пръв път усетил нещо нередно, когато й отишъл на гости и заварил мивката пълна с чинии. Джорджи никога не забравяше да измие съдовете. След този момент започнала постепенно да губи паметта си.

Баща й беше опаковал вещите и сигурно му е било тежко. Той никога не пристъпваше в личното пространство на майка си. Затова навярно кашонът изглеждаше така, сякаш някой го е подреждал със затворени очи.

Съдържаше предмети, които Уила си спомняше от аскетичната дневна на Джорджи. Заизважда ги една по една. Всичко беше опаковано поотделно във вестник. Кристална купа за бонбони, две бродирани възглавнички, Библия, фотоалбум.

А! Тук може би щеше да открие нещо.

Разопакова вестника, сложи албума в скута си и го отвори. Спомни си как го е разглеждала като дете. Съдържаше снимки на баща й. Само негови. Няколко ученически фотографии на Уила в рамка бяха подредени върху телевизора на баба й, ала на Хам беше посветен цял албум. Уила се усмихна несъзнателно, прелиствайки страниците. Хам като бебе, полускрит под дългата бяла риза за кръщенета. Розовобузесто момченце пред къща — очевидно Хикъри Котидж. Снимки от училище. От дипломирането. След двайсетте Хам изглеждаше дързък и безгрижен. Уила открай време харесваше тези снимки. С всяка следваща обаянието на баща й растеше. Ако не знаеше по какъв път бе поел — пътя, превърнал го в овдовял, смирен учител по химия — и съдеше само по снимките, би предположила, че е обречен да стане харизматична обществена фигура. Кинозвезда. Политик…

Той обаче бе предпочел да живее скромно. Беше избрал живота, който майка му искаше да избере, защото мнението й значеше много за него.

Уила прелисти страницата и усмивката й избледня. На следващите снимки баща й беше на около трийсет. Щеше да се ожени едва след още осем години. Уила щеше да се роди след повече от десет. Хам носеше странни старомодни панталони, а косата му беше по-дълга от обикновено. Беше пъхнал ръце в джобовете и се взираше в обектива с такова изражение, че снимката сякаш вибрираше от силното му присъствие. Баща й изглеждаше така, сякаш светът е узряла праскова, която се готви да захапе. Незнайно защо това я стъписа. Припомни й нещо, което й убягваше.

Внезапно се сети какво й бе разказала колежката му госпожа Пиърс на погребението — че Хам бил нещо като донжуан, преди да се ожени за майка й. Прозвуча й невероятно, но госпожа Пиърс настоя, че когато се върнал от колежа, около Хам витаело нещо. Каза, че майка му го била възпитавала много строго и като малък той бил по-скоро свенлив. Ала зрелостта го променила. Учителките го обсаждали по коридорите и му поднасяли сладкиши, които готвели по цели нощи — райска пита, годежен пай и сватбени курабии. Понякога той ги канел на среща и обектът на вниманието му дни наред не оставял следи, все едно не стъпва по земята, а лети. Госпожа Пиърс спомена също, че и ученичките се влюбвали също толкова сляпо в Хам; плачели над епруветките в класната стая и оставяли кичури коса в чекмеджетата на бюрото му. Разказа й също как няколко майки на ученици скандално настояли да повишат Хам. Макар преподаването да го удовлетворявало напълно, те искали да стане директор или заместник-директор и не се свеняли да подкупват и други за каузата си.

„Толкова обаятелен беше по онова време“, завърши мечтателно госпожа Пиърс.

Сега, втренчена в тази снимка, Уила най-сетне разбра какво е имала предвид учителката. Сигурно го беше снимала баба Джорджи. Изражението му явно беше стъписало и нея. Снимката беше леко мъглява, сякаш камерата е трепнала секунди преди да изщрака.

Уила прегледа албума докрай, но току се връщаше към тази снимка. Трябваше да търси улики, доказателства, че баба й няма нищо общо със скелета от хълма. Снимките на баща й нямаше да помогнат. Време беше да го остави и да продължи със следващия кашон.

Ала снимката не излизаше от ума й. Защо й се струваше толкова позната, все едно я е виждала скоро?

Накрая тя я извади от албума и я остави върху холната масичка.

За няколко часа прегледа и останалите кашони. Както и предполагаше, не откри нищо от времето, когато Джорджи беше живяла в Блу Ридж Мадам. Трябваше да намери друг източник на информация.

Изправи се тежко и залитна. От дългото седене върху пода краката й бяха изтръпнали. Закуцука към входната врата да се увери, че е заключена, и загаси лампите в дневната. Тръгна към кухнята да пийне нещо, преди да си легне. Отвори хладилника и светлината се плъзна през тъмната кухня чак до масата в отсрещния край на стаята. Застанала пред отворената врата, Уила отпи малко сок направо от бутилката. Утоли жаждата си, остави шишето и се обърна.

Тогава я забеляза.

Остави вратата на хладилника отворена, за да й свети, и тръгна към кухненската маса. В ръчно изрисувана купа — подарък от приятел от Нешънъл Стрийт — имаше няколко меки, презрели праскови. Плодовете бяха започнали да изпълват въздуха с възсладък аромат, предвестник на разложение.

Косата й настръхна и тя отстъпи назад.