Тръпка

— Разбирам. — Значи начинът, по който преминавам през пайпа, убива скоростта ми. Утре ще снимам линията на Саския и ще я сравня с моята. Дали се пуска по-отвесно? Утре ще видя.

Ръката на Брент не се е отместила от бедрото ми. Усещането е хубаво. Погледите ни се срещат.

Пропъждам мисълта за Саския от главата си.

— Дали да не продължиш със зигзага и по-нагоре?

Приглаждам си косата, когато с Брент влизаме в хола. Всички вече са се събрали, струпали са се пред огъня. При вида на Ясинта, седнала на дивана до Къртис, стомахът ми се свива.

— Вас чакаме — казва Къртис.

Изчервявам се.

Брент се ухилва:

— Мила, ще пиеш ли една бира?

— Да, дай една — съгласявам се аз.

— След такава тренировка? — казва Къртис. — Не, по-добре ѝ дай един „Супер Маг“.

— Това пък какво е? — питам.

— Магнезиев шейк — казва Къртис, — напитка за възстановяване на мускулите.

Обикновено бих отказала, защото по принцип мразя да ми казват какво да правя, но изглежда, Ясинта пие същото, а и след тези преси нещастните ми прасци имат нужда от грижа. Неохотно се съгласявам и Брент се запътва към кухнята.

— Май и ти имаш нужда от един — извиква Къртис след него.

— Добре, татенце — отвръща Брент от кухнята.

Прескачам Жулиен и сядам на едно свободно място на килима. Огънят съска и пука. Прикривам прозявката си. Снощи лежах будна с часове, тялото ми — изтощено, умът — жужи от многото кофеин. Зарекох се, повече да не пия „Смаш“, но следобед бях толкова изморена, че ми се наложи. Може би приспивателно ще ми помогне. Така ще се възползвам и от двете. Енергия през деня, сън през нощта.

Брент се връща с чаши в двете ръце и сяда зад мен, като ме придърпва в скута си. Уж щяхме да сме дискретни. Дейл и Хедър са седнали до нас в същата поза. Хедър си гледа телефона, изглежда отегчена. Всъщност малко я съжалявам. Щом следва право, сигурно е доста умна, а сега е заседнала в стая, пълна със смрадливи сноубордисти.

— Готови ли сте? — пита Къртис. Лаптопът му е свързан с телевизора. Той насочва дистанционното и премята ръка върху облегалката на дивана. Без да докосва Ясинта. Засега.

Сръбвам от напитката. Брент се мръщи, но не е толкова лоша. Като изветряла лимонада.

Брент е пръв, прави своя бексайд еър19. Излита толкова нависоко, че сигурно е изненадал снимащия, защото главата му излиза от кадъра. Забелязвам линията му, когато пресича дъното на пайпа. Полита нагоре и прави обръщането, приземява се чисто и всички ахват в един глас.

— Леле, това беше брутално — казва Дейл.

— Пресилих ротацията. — Брент се ухилва, но преди това бях забелязала охлузеното му бедро.

Кадрите продължават. Появява се Одет, след нея е Къртис. Следва моят скок. Малката височина, която набирам в сравнение с всички останали, винаги ме отчайва. Наблюдавам линията. Определено имам проблем. Утре ще работя върху това.

Саския се появява на върха на пайпа. Но пръст от ръкавица закрива обектива. Моята ръкавица. Когато Саския ме снима за първи път, тя направи същото.

Кацнала на дивана, тя завърта глава към мен.

— Играта продължава — казвам спокойно.

Лицето на Къртис потъмнява, скривам моето зад чашата.

Пръстът се отмества от камерата и Ясинта се спуска в пайпа с розовото си яке „Рокси“. Яд ме е, че е по-добра от мен.

Къртис се навежда, за да ѝ каже нещо на ухо. Тя кима и му отговаря шепнешком. Всичко в мен се преобръща. Дава ѝ съвети.

От начина, по който накланя тялото си към него, по който гледа устата му, когато говори, виждам, че го харесва. Не мога повече да гледам. Но и не мога да се спра.

Къртис отпуска ръка в скута си. Нейната ръка е до неговата и той прихваща кутрето ѝ със своето. Обръщам се настрани.

На екрана се вижда начинаещ скиор, озовал се някак си в пайпа, вероятно се е объркал. Дейл прави гигантски бекфлип, лети с гръб надолу и се приземява почти върху него.

— Разкарай се — крещи Дейл от екрана и всички избухваме в смях.

Егати. Къртис и Ясинта се целуват. Тя се отдръпва с мека усмивка и после се връща за още. Къртис се усмихва, докато се целуват, и докосва брадичката ѝ. Шепне нещо в ухото ѝ. Тя кима, двамата стават и се отправят към горния етаж.

Улавям погледа на Саския, която се е втренчила в тях. Май не съм единствената, която ревнува.

27

В настоящето

На бара Брент вдига бутилките една по една и разглежда етикетите им.

Моля те, Брент, не започвай да пиеш. Очаквам нещо да се случи и ми трябваш трезвен. Още е преди обед, а ни чака дълъг ден.

Обръщам се отново към Хедър. Лъгала ме е и преди. Сега пак ли ме лъже? Но историята ѝ звучи ужасно правдоподобно. Когато става дума за сестра му, емоциите на Къртис винаги са изострени. Видях го няколко пъти да си изпуска нервите, щом стане дума за нея.

— Какво стана после? — питам аз.

— Не можахме да намерим Саския, а състезанието щеше да започне, така че оставих Брент и Къртис на ледника и слязох с кабинката.