— Може да се направи за не повече от пет секунди — казва той.
— Но защо?
— Казах ти снощи, за изнудване.
Иска ми се да му вярвам, но не съм сигурна.
Студеният му поглед става замислен.
— Или може би е насочваща следа. Някой иска да се разровя и да намеря отговорите.
Вътрешностите ми се свиват. Има нещо, което искам да си остане заровено.
— Може ли да ми я върнеш? — пита Къртис.
Колебая се. И я пъхам в джоба на якето си.
— Съжалявам, но картата води до тежки последици. Трябва да кажа на другите.
Той кима, лицето му потъмнява.
Засегнат е, че не му вярвам.
— Претърсих и стаята на Хедър и Дейл — казвам аз, за да подчертая, че не е лично.
Къртис повдига вежди.
— Така ли? Аз също. Кога го направи?
— Преди пет минути. — Ще му кажа за кредитната карта на Саския по-късно. Искам Брент да присъства, защото Къртис ще избухне. — А ти?
— Докато закусвахте.
— Доста рисковано. Намери ли нещо?
— Само огромно количество лак за коса.
— Мислиш ли, че и Дейл вече го използва — казвам аз.
Къртис се засмива и напрежението се разсейва.
След това казва:
— Претърсих и твоята стая.
Заболя ме. Сега знам, какво чувства.
— Правилно.
Той вади сребърносиня гривна от джоба си и ме поглежда. Изчервявам се.
— Какво?
— На Саския е.
— Знам, тя ми я даде.
Той свива очи.
— Кога?
Насилвам се да издържа погледа му.
— Когато още бяхме приятелки.
Той повдига рамене и ми я връща. Не я искам — от самото начало не я исках — но я набутвам в джоба си при картата за лифта. Ще я хвърля в първата пукнатина. Взех я със себе си само защото мислех, че ще му хареса като спомен от сестра му, но моментът вече отмина.
Тръгваме надолу по коридора.
— Докъде стигнахте с операторската будка? — питам аз.
— Влязохме вътре, но не можахме да подкараме кабинката. Нито един от бутоните не работи. Или електричеството е спряно, или някой ги е повредил.
— Нямаше ли радиостанция?
— Не, но се вижда къде е била. Някой я е взел.
Откриваме останалите в ресторанта.
— Дайте да огледаме отвън — казва Дейл, преди да успея да спомена картата за лифта.
Къртис сочи ботушите на Хедър.
— Някой трябва да остане тук с жена ти.
Дали иска да защити Хедър от опасност, или да защити нас от това, което тя може да направи, ако остане сама? Подозирам, че е второто. Къртис, изглежда, не харесва Хедър, забелязах го още преди десет години. Когато Хедър и сестра му живееха заедно, имаха постоянни разправии и Къртис няколко пъти трябваше да се намесва.
— Нямам нищо против да остана с нея — казва Брент.
Дейл прави крачка напред.
— Не и ти, по дяволите.
Забелязвам, че Къртис прикрива усмивката си.
— Ти и шибаните ти ботуши — просъсква Дейл.
Хедър трепва.
Не ми харесва как Къртис и Дейл се съюзяват срещу нея. Дейл очевидно иска да огледа наоколо, но няма да остави жена си с Брент.
— И аз мога да остана — казвам аз, — Къртис и Дейл да вървят.
Ако телефоните са някъде навън, вярвам, че Къртис ще ги намери. Така или иначе, искам пак да си поговоря с Хедър.
Дейл кима недоволно.
— Окей — казва Къртис, — първо да се екипираме. Взел ли си предавател за лавини и въжета?
— Предавател имам, но не и въжета — казва Дейл.
— Можем да вземем от склада.
— Трябват ли ни наистина?
Къртис повишава глас:
— Шегуваш ли се? Не са отъпквали снега от месеци, пластовете са нестабилни. Лавината просто чака да се случи. А що се отнася до пукнатините…
Ледниците са особено опасни по това време на годината — множество пукнатини, но малко сняг да ги запълни. По време на ски сезона техниците натрупват сняг в по-плитките, а по-дълбоките ограждат с въжета.
— Не е толкова страшно — казва Дейл.
Къртис се обръща към нас.
— Докато ни няма, имам една малка работа за вас. — Той бърка в джоба на якето си, измъква няколко връзки с ключове и като фокусник ги поставя последователно на масата.
Дейл грабва една от тях.
— Това е ключът от вкъщи. Това си е направо невъзпитано, пич.
— Извинявай — казва Къртис, макар че явно не го мисли. — Трябваше да го направя, за да видя дали стават в някоя от тези врати.
— Кога ги сви? — пита Дейл.
— Докато закусвахте. Не можех да рискувам някой да ги скрие.
Дейл тряска ключовете на масата и излиза.
На масата виждам ключа от моя апартамент, ключа от колата ми и дори на отделна халка малкото ключе за катинара на колелото ми. Къртис е трябвало да бърка във вътрешния джоб на раницата, за да ги намери между резервните тампони и презервативи, които за всеки случай бях взела, мислейки си за него.
Сякаш пак ме удариха в стомаха.
След като половин час пробвам различни ключове в ключалките, най-после се предавам:
— Кой ще пие кафе?
Когато донасям чашите, Брент и Хедър са седнали в ресторанта един до друг. Млъкват, щом ме виждат, което ми подсказва за какво си говорят. Издърпвам един стол. Брент прокарва пръсти през косата си. Хедър барабани с перфектните си нокти по масата. Толкова ми е странно да си ги представям заедно. Тя е пълна моя противоположност. Надявам се да прояви разум и да не казва на Дейл, защото Брент ще закъса.