Тръпка

Брент извиква Къртис от другия край, Къртис се изправя от лежанката и пред очите ми се мярка бледото му космато бедро, стегнато в спортни шорти. Започвам нова серия от преси. Вече съжалявам, че така натоварих пресата, утре няма да мога да ходя, но Ясинта продължава, а аз не мога да спра преди нея.

По-късно, освежена от душа, се протягам на леглото на Брент. Харесвам това усещане — напрежението в мускулите, натоварени до краен предел. Цялото ми тяло пулсира. Бях изстискала всяка капка от него.

Вратата се отваря и Брент се появява с хавлия около кръста, лицето му е още зачервено от тренировката. Докато се бърше, се отпускам назад и се наслаждавам на гледката. Сега трябва да намеря начин да подхвана темата за нашите отношения.

— Защо Дейл не беше във фитнеса тази вечер? — питам аз. — Нямаше го и миналата вечер.

— Вчера са се скарали с Хедър.

— За какво? — Толкова съм любопитна.

Брент се разсмива:

— Откъде ще знам.

— Тя май не разбира колко зле се отразява на подготовката му. И въобще какво прави тук? Виждала съм я само веднъж със сноуборд.

— Изкарала е една година в университета в Лион. Право и френски. През ваканцията си е намерила работа тук в бара и така са се срещнали с Дейл.

Изненадана съм, че Брент знае всичко това. Мисля, че Хедър му е слабост.

— А следването ѝ? — питам аз.

— Предполагам, че го е отложила.

— Провалят си бъдещето, и двамата.

Брент повдига рамене:

— Все едно, днес е свободната ѝ вечер и той я покани на вечеря. Ще се върнат много късно.

Това ми дава прекрасен повод да открехна темата.

— Точно затова се зарекох тази зима да не се впускам в сериозни връзки.

Брент ме поглежда с любопитство.

— Обещах си, че ще се фокусирам върху сноуборда и върху нищо друго.

Той подсушава косата си и го обмисля.

— Ти окей ли си с това? — Може би е малко късно да го питам. Сигурно трябваше да го спомена по-рано. Но пък необвързващият секс е мечтата на всеки мъж. Защо трябва да се чувствам виновна?

— Както искаш. — Той хвърля хавлията в ъгъла, обува си боксерките и се мята на леглото до мен.

Поглеждам го крадешком. Косата му, още влажна, стърчи на тъмни кичури. Наистина ли е окей? Мисля, че да.

Той изважда две таблетки от блистера на нощното шкафче — болкоуспокояващи за разтегнатия менискус — гълта ги с вода от бутилката, която държи до леглото си, и пак ляга.

Прокарвам пръсти по плочките му. Мирише на чисто и кожата му още е загрята от тренировката — моята също. Завита съм само с хавлия.

Той ме докосва по бузата.

— Очите ти са като на панда.

Ухилвам се.

— Знам. Изглеждам смешно.

— Между другото, Къртис ме помоли да наглеждам Саския.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете си дишате във вратовете. Тя май е решила да ти види сметката.

Сещам се за думите на Къртис на ледника — тя не обича да губи — и неприятна тръпка преминава по тялото ми.

— И какво, очаквате да се уплаша, така ли?

— Хей, само ти предавам какво ми каза.

Ще ми се да го приема като шега, но Къртис не е от хората, които излишно се тревожат за нещо. Вглеждам се в лицето на Брент и неприятното усещане се задълбочава. Той приема предупреждението съвсем сериозно.

— Кажи ми защо не я харесваш? — казвам аз.

Брент разтрива челюстта си.

— Нали виждаш как се държи с Жулиен? Така се държеше с мен миналия сезон. Знаеш, че бяхме наели обща вила, с нея и с Къртис.

— Флиртуваше ли с теб?

— По-скоро си играеше с мен. В един момент е мила, в следващия — кучка. В началото я харесвах.

Поне не съм единственият човек, когото е успяла да заблуди.

— Забърка страхотни интриги между мен и Къртис — казва Брент.

— Защо ще го прави?

— Откъде да знам. Може би ѝ доставяше удоволствие. Къртис знае каква е, но нали му е сестра, каквото и да стане, винаги е на нейна страна. Трябваше ми половин сезон, за да разбера каква е. Клетият Жулиен още не е наясно. Тя използва хората.

Изпитвам срам, като си спомня обвиненията ѝ. Наистина ли използвам Брент?

— Не можеш да ѝ вярваш, Мила.

— Какво повече може да ми направи?

— Не знам. Тренираме в опасна среда, затова трябва да внимаваш.

Но аз вече я следя зорко. Не вярвам, че ще опита още нещо.

— Добре, какво да направя, за да я бия?

Брент клати глава:

— Май никога не спираш, а?

— Сериозно ти говоря.

— Окей, или трябва да скачаш по-високо, или да подобриш техниката на триковете. Най-добре и двете. — Той се замисля. — Можеш да опиташ криплър. Не. По-добре недей.

Това е скок, поне това знам, но дори само името му звучи отблъскващо.

— Какво е това?

— Нещо между бекфлип и завъртане на пет. Утре ще ти го покажа. Но не съм сигурен. Ако го сбъркаш, се приземяваш върху физиономията си.

— Чудесно. Ще го проуча в интернет. Може да намеря видео в Ютюб. Как мога да набера по-голяма височина?

Брент повдига края на хавлията ми и с пръст прокарва зигзаг по бедрото ми:

— Това е твоята линия в пайпа, нали така? А това е моята. — Той чертае зигзаг с много по-широки ъгли — Аз удрям стената под ъгъл от около 45 градуса.

— Окей. — Бях го забелязала, но не бях се замисляла досега.

— Правя по-малко отскоци, но са по-високи, защото скоростта ми при излитане е доста по-голяма от твоята.