Тръпка

Саския побутва Одет и двете поглеждат към нас. Защо се чувствам толкова неловко? Харесвам Брент. Обичам да гледам на пайпа как се изстрелва и увисва във въздуха, правейки някой свръхзасукан граб. И да знам, че по-късно ще мога да си играя с невероятното му тяло.

Освен това е много свестен. Тази сутрин се появи на вратата ми с резервния си борд. Не исках да му казвам, че снощи се звънна на вратата ми и като отворих, намерих „Маджик Пайпмастър“ 157 подпрян на стената. Предположих, че е от него, но сега подозирам, че е от Къртис, макар да го отрече.

Въпреки че Брент е страхотен, не съм готова за сериозна връзка. Усмихвам се пресилено и се измъквам изпод ръката му. Трябва да поговоря с него, но не сега пред всички.

— Отивам горе.

— Давай. — Трапчинките на Брент блесват.

Радвам се, че не схваща как нещо не е наред. Връщам му шапката, напъхвам остатъка от сандвича в раницата си и надигам бутилката с вода. Жадна съм за още един „Смаш“, но започнах да прекалявам. Наистина ми дава бърз приток на енергия, но остава в тялото ми и напоследък имам проблеми със заспиването.

Когато отпускам бутилката, виждам нещо, което ме изненадва. Къртис е прегърнал Саския, а тя е забила лице в гърдите му. Разстроена ли е? Вчера на ледника страхотно ѝ се ядоса и оттогава беше сдържан с нея, но сега я е прегърнал и ѝ шепне нещо. Досега не съм ги виждала да проявяват такава близост. Какво ли ѝ казва?

Саския кима и се отдръпва от него. Докато се приближава към мен, изследвам лицето ѝ. Не съм убедена, че наистина е разстроена. Просто си играе с него.

Тя вдига борда си:

— Идвам с тебе, Мила.

Опитвам се да успокоя мислите си, докато се изкачваме до върха на пайпа. Трябва да я изтрия от съзнанието си и да насоча гнева си към триковете. Ще ѝ отмъстя, като я размажа на Британското.

— Не си ми бясна заради борда, нали? — пита тя. — Вече ти казах, че беше случайно.

Случайно, друг път. Но няма как да го докажа.

Тя ме побутва с лакът.

— Значи ти и Брент? Така и предполагах.

— А ти пък с Жулиен — отвръщам ѝ троснато.

— Какво за мен и Жулиен?

— Не сте ли заедно?

Тя се смее:

— Не, просто го използвам, както ти използваш Брент. — Конската ѝ опашка се отмята настрани и ме перва по бузата.

— Моля? — винаги успява да каже това, което най-малко очаквам. — Аз не използвам Брент.

Но ме кара да се запитам. Използвам ли го?

Не. Двамата с Брент се забавляваме. Отношенията ни са прости и лесни и в това няма нищо лошо. Саския само търси начин да ми влезе под кожата.

Устните ѝ се изкривяват.

— Забелязала съм, как гледаш брат ми.

— Моля? — поглеждам назад да се уверя, че никой не може да ни чуе.

Усмивката на Саския се разширява. Изпитвам ужас, че съм толкова прозрачна за нея. Как мога да я бия, след като винаги успява да прочете мислите ми?

25

В настоящето

Саския ми се усмихва от картата за лифта.

Нещо — полъх или шум, които само подсъзнание ми е в състояние да долови — ме кара да вдигна глава. На вратата е застанал Къртис.

Обзема ме страх, докато се приближава към мен. Какво ще ми направи? Ненавиждам се, че съм толкова изплашена, но след като Дейл ме сграбчи за ръката, осъзнах две неща:

1. Много малко познавам тези мъже.

2. В тази ситуация нормалните правила не важат.

Къртис спира на крачка от мен. Сигурно изпитва смесени чувства — обида, че тършувам из багажа му; вина, че съм видяла картата за лифта, и паника, че съм го разкрила — но лицето му както винаги е непроницаемо. Без да каже дума, той взима картата от ръката ми. Вторачва се в нея. Обръща я от обратната страна. Поглежда ме.

Шок, това е, което виждам. И подозрение.

— Откъде взе това? — казва той.

— От чантата ти.

Той примигва:

— Ти ли го сложи там?

— Какво? — всичко друго съм очаквала, но не и това. Директна атака, право в очите, и толкова светкавично, че едва ли е имал време да го планира. — Разбира се, че не.

Къртис поглежда отново към картата, огъва я, насочва я под ъгъл към лампата. Даже я мирише. Снимката е отпечатана направо върху пластмасата. Търка я с пръст.

— Изглежда използвана, сякаш е истинската ѝ карта от онази зима.

Актьорските му способности са невероятни, ако наистина играе. Абсолютно убедителен е.

Взимам картата от него. Държа в ръката си едно мъничко парче от пъзела на изчезването на Саския, но нямам никаква представа какво точно означава. Според компютъра в курорта Саския не е използвала картата си в деня на своето изчезване, тогава как Брент и Хедър са могли да я видят на ледника? Засечка в системата, заключи полицията тогава, но сега наличието на картата опровергава това.

— Ако се е качила на ледника в онзи ден, тази карта трябва да е у нея — казвам аз.

Челюстта на Къртис се отпуска:

— Точно това си помислих в момента. В такъв случай къде е била през цялото време?

— Искаш да кажеш, че не е била у теб?

— Точно това казвам. Къде я намери?

— Отгоре върху дрехите ти.

Той кръстосва ръце пред гърдите си.

— Тази сутрин не беше там. Някой я е подхвърлил. Между излизането и връщането ми в стаята.

Забелязвам, как подрежда думите си. Не е готов да приеме, че съм напълно невинна.