— Дали ни се е разминало? Или точно затова сме тук? — Хедър подсмърча. — Защото някой подозира.
— Кой? Мила ли имаш предвид? — пита Дейл.
— Или някой, който се представя за Саския. Не трябваше да я крадеш.
— До края на деня ще се махнем оттук. Дотогава трябва само да си затваряш устата.
Хедър отново започва да плаче. Възмутително е, че Дейл се държи така с нея. Без капка съчувствие. Звучи раздразнен и озлобен. Къртис е прав. Дейл се е променил.
— Ще ти донеса хапчетата — казва Дейл.
Някой влиза в банята, появява се леко течение. Дъхът ми спира. Още си спомням пръстите на Дейл, вкопчени в китката ми. Щом на стълбите се държа по този начин, какво ли ще ми направи, ако ме хване тук?
Чувам, че пуска чешмата. Завесата отново потрепва. Дали е излязъл?
Хедър пак подсмърча.
— Благодаря.
— Трябва да отидем при останалите — казва Дейл.
Вратата щраква и после тишина. Свличам се надолу с облекчение. За малко да ме хванат.
Опитвам се да мисля. Значи ли това, че не са я убили те? Ако я бяха убили, сигурно щяха да се разправят за това, а не за кредитната ѝ карта. Но не мога да го изключа. Може един от тях да я е убил, а другият да не знае.
По-добре да продължа с претърсването. Проверих стаята им. Измъквам се, в коридора е тихо. Кой е следващият — Къртис или Брент?
Бързо подминавам три врати и влизам в стаята на Къртис. Много по-подредена е от моята — така и подозирах, че винаги си оправя леглото — и има едва доловим мускусен аромат, вероятно на неговия дезодорант. Искам да свърша колкото се може по-бързо, защото ще бъде ужасно да ме хване намясто.
Синьо-белият му сак с надпис „Спаркс Сноубординг“ е полуотворен на долното легло. Отварям ципа докрай и вдигам капака. Дъските под краката ми сякаш се раздвижват и трябва да се хвана за леглото, за да не падна.
Там, най-отгоре върху сгънатите дрехи лежи картата за лифта на Саския.
Вдигам я с трепереща ръка.
Трябва да сканираш картата си най-долу, преди да се качиш на въжената железница, и после още веднъж, като вземеш кабинката. Саския не би могла да се промуши покрай зоркия пазач на лифта без карта. Но пък Хедър и Брент казаха, че са я видели горе на ледника и Къртис също каза, че я е видял да се спуска там. Наистина ли са я видели, или и тримата са забъркани в тази работа?
Всички тези обвинения, които Къртис отправи. Парфюмът, косата, въпросите му дали тя все още е жива. Вероятно за да прикрие факта, че я е убил? Не искам да го приема, но не мога да намеря друго обяснение.
На снимката Саския изглежда толкова красива, колкото си я спомням. Невероятните ѝ сини очи се взират в мен, сякаш се опитват да ми кажат нещо.
24
— Мразя я — прошепвам в ухото на Брент.
Под неоново розовите очила устните на Саския се изкривяват, сякаш знае, че говоря за нея. Дългата ѝ платиненоруса опашка се извива около врата ѝ като змия.
— Спокойно — казва Брент.
— Много обичах този борд.
Мислех, че ме харесва. От това най-много ме боли. Че бях достатъчно глупава да се оставя да ме замае. Сприятелила се е с мен само за да ме накара да сваля гарда.
— По-добре забрави за него — казва Брент. — Ти си в страхотна форма и го дължиш на себе си, а не на борда. Не може да ти отнеме таланта.
Седим на долния край на пайпа и обядваме. Новият ми борд е абсолютно същият като този, който загубих, но продължавам да оплаквам стария. И всеки път, когато погледна към Саския, преживявам отново момента, в който осъзнах, че съм го загубила завинаги.
Днес отново е слънчево и Брент си е сложил бейзболната шапка „Бъртън“ с козирката назад. Той обгръща раменете ми и ме придърпва към себе си.
Стягам се. С тази шапка е много сладък, но досега сме се въздържали от подобни интимности пред другите и никой освен Къртис не знае за нас.
А днес всички са тук. Одет и Саския са седнали наблизо, след спречкването онзи ден сега си говорят приятелски. Къртис си бъбри с едно момиче от Австралия, което преди малко правеше невероятни трикове. Жулиен изглежда смален сред групата френски скиори фристайл. Дори Хедър ни е удостоила с присъствието си. Цяла сутрин се цупеше с камерата си на дъното на пайпа. Спонсорите на екипировката на Дейл са го отрязали — бюджетни икономии — и сега има нужда от няколко свестни снимки, които да изпрати на новите спонсори.
Дъвча си сандвича и се чувствам неловко.
Саския първа го забелязва. Тя повдига очилата върху каската си и ни гледа с присвити очи.
Със свободната си ръка Брент сваля шапката и я слага върху главата ми с козирката напред.
— Харесваш ми, Мила. Обикновено момичетата се вкопчват в мен, но не и ти. — Тъмните му очи ме изучават, сякаш се опитва да разбере защо е така. — А сега аз се вкопчвам в теб, което е много необичайно.