Тъмна любов

Рот се опита да се усмихне. Изпробва широка усмивка. Имаше чувството, че бузите му ще се пропукат.

Е, нямаше много общо с героите на „Холмарк“, но би могъл да й даде малко романтика. Всъщност, дали ще успее?

Потърка челюстта си. Какво, по дяволите, разбираше той от романтика? Изведнъж се почувства като глупак. Не, дори по-зле. Новият моден костюм разкри същността му и истината, която видя, за него беше неприятна изненада.

Беше изменил на себе си заради една жена. С единствената цел да й се хареса.

Не трябваше да допуска чувствата да пречат на работата му, помисли си той. Именно затова беше грешка да я маркира, в никакъв случай не трябваше да си позволява да се сближи толкова много с нея. Отново си напомни, че когато Бет мине през преобразяването, ще прекрати връзката си с нея. Щеше да се върне към собствения си живот. А тя щеше…

Господи, защо се чувстваше така, сякаш беше прострелян в гърдите?

— Рот, братко? — проехтя гласът на Тормент в стаята.

Баритонът на неговия събрат му подейства успокоително и го върна към реалността.

Рот влезе в спалнята и се намръщи, когато Тормент подсвирна от учудване с уста.

— Я да те видя — каза Тор и започна да го обикаля.

— Захапи ме.

— Не, благодаря, предпочитам жени — засмя се братът. — Макар че, трябва да призная, много си готин.

Рот скръсти ръце пред гърдите си, но сакото се изпъна толкова много, че се уплаши да не се скъса по шевовете и ги отпусна.

— Защо си тук?

— Звънях ти на мобилния, но не ми отговори. Каза, че искаш всички да се срещнем тук тази вечер. В колко?

— Зает съм до един часа.

— До един? — учуди се Тор.

Рот сложи ръце на хълбоците си. Обзе го безпокойство, като че ли някой се беше вмъкнал в дома му и го дебнеше.

Срещата с Бет. Това беше грешка, каза си той.

Но вече беше прекалено късно, за да я отмени.

— Добре, тогава нека да бъде в полунощ — рече.

— Ще предам на братята да са готови.

Имаше чувството, че Тор се подхилва, но гласът му си остана равен. Последва пауза.

— Ей, Рот?

— Какво?

— Прав си, тя наистина е красива. Просто си помислих, че би искал да го знаеш.

Ако някой друг от вампирите му беше казал това, Рот щеше да му разбие носа. И въпреки че беше Тор, кръвта му кипна. Не му беше приятно да му напомнят колко е неустоима. Караше го да мисли за мъжа, когото тя ще избере за цял живот.

— Имаш нещо предвид или просто си чешеш езика?

Не прозвуча като покана за по-нататъшен разговор, но Тор се възползва от възможността, за да каже:

— Здраво си хлътнал по нея.

Рот се канеше да му отговори, както му беше навик, с „майната ти“, но се въздържа.

— Мисля, че и тя е влюбена в теб — продължи Тор.

Страхотно. Стана му по-добре, няма що. Е, сега може да разбие сърцето й или нещо от този род.

Господи, тази среща беше наистина лоша идея. Къде смяташе, че ще ги отведе тази сълзлива сантименталност?

Рот оголи зъбите си.

— Ще бъда с нея само докато мине през промяната. Това е.

— Да, естествено — от гърлото на Рот се надигна ръмжене, но другият вампир само сви рамене. — Никога преди не съм те виждал издокаран така заради жена.

— Тя е дъщерята на Дариъс. Искаш да се държа като Зейдист с някоя от неговите фльорци ли?

— Бога ми, не. По дяволите, иска ми се той най-после да престане. Но ми харесва това, което виждам между теб и Бет. Беше сам прекалено дълго време.

— Това си е твое мнение.

— И на другите.

Пот изби по челото на Рот.

Честността на Тор го накара да се почувства като хванат в капан. А също и фактът, че вместо просто да пази Бет, той се напъва да й покаже, че тя е нещо по-специално за него.

— Ти какво, нямаш ли си друга работа? — попита той.

— Не.

— Пак този мой късмет.

Не го свърташе на едно място и отиде до дивана, за да вземе коженото си яке. Трябваше да го зареди с оръжия и тъй като Тор не бързаше да изнесе задника си през вратата, беше по-добре да се разсейва с нещо, отколкото да се разкрещи от напрежение.

— В нощта, когато умря Дариъс — продължи Тор, — ти ми каза, че си отхвърлил молбата му да се погрижиш за нея.

Рот отвори шкафа и започна да рови в една голяма кутия, където държеше металните звезди, кинжалите и веригите. Подбра набързо каквото му беше необходимо.

— Е, и?

— Какво те накара да промениш решението си?

Рот стисна здраво зъби, едва сдържайки се да не избухне.

— Той е мъртъв. Задължен съм му.

— Беше му задължен и докато беше жив.

Рот рязко се извърна.

— Имаш ли да обсъждаш друго с мен? Ако не, просто се разкарай.

Тор вдигна ръце.

— По-спокойно, братле.

— Мамка ти. Няма да разговарям за нея нито с тебе, нито с някой друг. Разбра ли? И си дръж устата затворена пред братята.

— Добре, добре — Тор заотстъпва към вратата. — Но си направи една услуга. Признай си какво чувстваш към тази жена. Непризнатата слабост е смъртоносно опасна.

Рот изръмжа недоволно и зае нападателна поза, като приведе напред горната част на тялото си.

— Слабост? И това ми го казва мъж, достатъчно глупав, за да обича своята шелан? Сигурно се шегуваш.

Последва дълго мълчание. След това Тор каза тихо:

— Щастлив съм, че намерих любовта. Всеки ден благодаря на Скрайб Върджин за присъствието на Уелси в живота ми.