Тъмна любов

Бет се облегна на стола. По-скоро се отдръпна от страх. Не можеше да повярва, че се е любила — не, правила е секс — с него. Беше толкова коравосърдечен. Внезапна болка прониза сърцето й. Не защото беше груб с нея, а защото я беше разочаровал. Искаше й се да не е такъв, какъвто изглежда. Искаше й се да вярва, че в суровия му характер все пак има място за онази топлина и нежност, които й беше показал.

Леко потърка кожата над ключицата си.

— Наистина искам да си тръгна, ако нямаш нищо против.

Последва дълго мълчание.

— О, по дяволите — измърмори той и въздъхна. — Не се получи.

— Прав си.

— Мислех си, че заслужаваш… Не знам. Среща. Или нещо подобно. Нещо нормално — изсмя се дрезгаво в отговор на изненадания й поглед. — Знам, идеята беше тъпа. Трябва да правя това, за което наистина ме бива. По-добре щях да се справя, ако те учех как да убиваш.

Тя усети, че зад гордостта му се крие нещо. Несигурност? Не, не беше това. При човек като него трябваше да бъде нещо по-дълбоко и силно. Самоненавист.

Фриц влезе, вдигна чиниите от салатата и донесе супа. Беше студена вишисуас11. Интересно, помисли си разсеяно тя. Обикновено първо се сервира супата, а след това салатата, не е ли така? Но се сети, че вампирите вероятно имат различни социални традиции. Една, от които беше, че мъжете имат повече от една жена.

Стомахът й се сви. Не трябва да мисли за това. Просто отказваше да мисли.

— Виж какво, казвам ти го, за да знаеш — каза Рот и вдигна лъжицата си. — Аз се бия, за да се защитавам, а не защото си падам по убийствата. Но съм убил хиляди. Хиляди, Бет. Разбираш ли? Така че ако искаш да се преструвам, че не съм свикнал със смъртта, няма да мога. Просто не мога.

— Хиляди? — измънка тя, изумена.

Той кимна.

— С кого, за Бога, се сражаваш?

— С негодници, които биха те убили веднага след твоето преобразяване.

— Ловци на вампири?

— Лесъри. Хора, продали душата си на Омега, за да могат свободно да упражняват терор.

— Кой… или какво… е Омега? — щом произнесе думата, свещите неспокойно затрептяха, като че ли с тях си играеха невидими ръце.

Рот се поколеба. Наистина не му се говореше за това. Той, който не се страхуваше от нищо.

— За дявола ли говориш? — продължи тя.

— Нещо по-лошо. Няма сравнение между тях. Дяволът е само метафора. А тук става въпрос за нещо съвсем реално. За щастие Омега има своята противоположност — Скрайб Върджин — на лицето му се изписа крива усмивка. — Е, за щастие може би е силно казано. Но съществува баланс.

— Господ и Луцифер.

— Може би, според вашия речник. Нашата легенда гласи, че вампирите са създадени от Скрайб Върджин като нейни единствени и избрани деца. Омега възнегодувал, че тя е в състояние да създава живот, и презрял необикновените способности, с които е дарила този вид. В отговор той основал Обществото на лесърите, като използвал хората, защото е неспособен да създаде живот и защото те са леснодостъпен източник на агресия.

Колко странно, помисли си тя. Продадени души. Живи мъртъвци. Такива неща просто не съществуват в реалния живот.

Но от друга страна, в момента вечеряше именно с вампир. Така че всъщност беше ли казаното от него толкова невъзможно?

Спомни си за високия рус мъж, който сам шиеше раните си.

— Има и други, които се сражават заедно с теб, нали?

— Моите братя — той отпи вино от чашата си. — Веднага след като вампирите разбрали, че са под заплаха, подбрали най-силните си и смели мъже, обучени да се бият. Изпратили ги срещу лесърите. Поколения наред тези воини се раждали от най-силните жени, докато не се появил отделен подвид вампири. Най-способните от тях станали членове на Братството на черния кинжал.

— Вие кръвни братя ли сте?

Той се усмихна сдържано.

— В известен смисъл, да.

Лицето му стана безизразно. Явно въпросът беше много личен. Тя разбра, че Рот няма да й каже нищо повече за братството, но й се искаше да разбере повече за войната, в която участва.

Още повече, защото тя щеше да се превърне в член на расата, която той защитава.

— Значи вие убивате хора.

— Да, макар че фактически те вече са мъртви. За да даде на бойците си дълголетието и силата, от които се нуждаят, за да се бият с нас, Омега трябва да ги лиши от душите им — на суровото му лице се изписа отвращение. — Въпреки че и хората, които имат души, също ни преследват.

— Ти не ни… харесваш, нали?