Читаем Тъмна любов полностью

Бет плъзна ръката си надолу от кръста му и усети ерекцията му. Тялото му се разтресе и той рязко пое въздух. Тежкото му дишане наруши тишината в стаята.

— Ти ме желаеш — каза тя. — А аз искам да ме вземеш.

Постави длан върху ципа на панталона му. Докосването й предизвика остро болезнено усещане през кожата на панталоните му.

Само секс. Можеше да го направи. Можеше да обуздае другата потребност. Можеше. Но не рискуваше ли да изложи живота й на опасност, за да докаже, че е в състояние да се контролира?

— Не казвай „не“, Рот.

Тя се надигна на пръсти и приближи устни до неговите.

Край на играта, каза си той и я притегли към себе си.

Пъхна език в устата й, обхвана бедрата й и се притисна към ръката й. Тя изстена от задоволство и това го възбуди още повече. Ноктите й се забиха в гърба му. Болката му харесваше, защото това означаваше, че и тя изпитва глад като него. Бързо я отнесе в леглото и легна върху нея. Вдигна полата и разкъса пликчетата й с порочно нетърпение. Същото направи с блузата и сутиена й. Насладата от нежностите остави за по-късно. Сега всичко беше само груб секс.

Докато докосваше с устни гърдите й, Бет нетърпеливо смъкна ризата му. Рот я остави за миг, колкото да свали ципа на панталоните си. След това пъхна ръка под едното й коляно, изпъна крака й и проникна в тялото й. Чу я да се задъхва от мощния му тласък, влажната й топлина го погълна и запулсира, когато тя свърши. Замръзна неподвижно, абсорбирайки усещането за оргазма й. Завладя го непреодолим собственически инстинкт. С ужас осъзна, че иска да я маркира. Да я маркира като своя. Искаше този особен аромат да попие в тялото й, така че никой друг мъж вече да не смее да я приближи. Да знаят всички на кого принадлежи. Да се страхуват от последствията, ако пожелаят да я притежават. Но разбираше, че няма това право. Тя не беше негово притежание. Почувства, че тялото й под него замря и я погледна.

— Рот? — прошепна тя. — Рот, какво има?

Опита се да се отдръпне от нея, но тя обхвана лицето му с ръце.

— Добре ли си?

Загрижеността в гласа й сложи край на неговия самоконтрол. Мощна вълна заля тялото му и то престана да се подчинява на разума. Преди да размисли, преди да може да спре, той се подпря на ръцете и влезе дълбоко в нея. Тласъците му бяха бурни, всеки път навлизаше по-навътре, таблата на леглото зад главите им се удряше в стената в такт с движенията му. Тя го хвана здраво за китките, опитвайки се да се задържи на мястото си. В стаята се разнесе тих звук, който постепенно се засилваше и той осъзна, че хриповете излизат от собственото му гърло. Кожата му се обля в трескава горещина и ноздрите му усетиха тайнствения аромат на обладаването. Нямаше сили да спре. Зъбите му се показаха, мускулите му се напрягаха и отпускаха, бедрата му се притискаха и оттласкваха от тялото й. Плувнал в пот, със замаяна глава, без памет и без дъх, той взимаше всичко, което тя беше в състояние да му предложи. Взимаше всичко, но искаше още; и двамата бяха като животни, в които не бе останало нищо друго, освен първичен нагон.

Свърши бурно, изпълни я цялата, свършвайки в нея. Оргазмът му продължи, докато не осъзна, че тя е стигнала до кулминацията заедно с него. Двамата се бяха вкопчили здраво един в друг, за да могат да устоят на вълните на разтърсващата ги страст.

Това беше най-прекрасното сливане на две тела в живота му. Но после всичко се превърна в кошмар. В момента, когато последният трепет напусна тялото му и се предаде на нейното, когато се почувства изпразнен, балансът на желанията му се промени. Овладя го дива, всепоглъщаща жажда за кръв, мощна като вече уталожената страст. Оголи зъби и се насочи към вената, която прозираше възхитително през бледата кожа на шията й. Кучешките му зъби почти пробиха кожата й, гърлото му беше пресъхнало от жаждата му за нея, спазмите на глада в стомаха му стигаха до дъното на душата му. Успя да се отдръпне, ужасен от това, което щеше да направи.

Отблъсна я рязко и се претърколи през кревата, при което тупна на пода.

— Рот? — тя изплашено се хвърли към него.

— Недей!

Жаждата за нейната кръв беше много силна, инстинктът — непреодолим. Ако се приближи прекалено близо до него…

Рот изстена, опитвайки се да преглътне. Гърлото му беше като шкурка. Пот обля цялото му тяло, но този път беше продиктувано от желание за кръв, а не от задоволство.

— Какво стана? Какво ти направих?

Рот пропълзя назад, тялото го болеше, кожата му цялата бе пламнала. Уханието на любовната й страст, попила в него, го караше да загуби самообладание.

— Бет, остави ме. Аз трябва да…

Но тя продължи към него.

— Дръпни се, мамка му! — изсъска високо той и показа кучешките си зъби. — Ако дойдеш по-близо, ще те захапя, не разбираш ли?

Тя веднага спря. Ужасът надвисна като облак между тях, но след миг тя поклати глава.

— Ти не би ме наранил — каза тя с убеждение, което му прозвуча опасно наивно.

Думите с мъка излизаха от устата му:

— Облечи се. Върви горе. Кажи на Фриц да те закара у дома. Ще изпратя някой да те пази.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература