Тъмна любов

— Правим балистична експертиза на пистолета, за да видим дали няма специфични особености — спокойно продължи Хосе. — Проверяваме дали парите не са крадени. Утре сутринта ще дадем на момчетата в Ню Йорк всичко, с което разполагаме, въпреки че няма да е много.

Докато наблюдаваше как купата се пълни отново с фъстъци, Бъч изруга.

— Ако нещо се случи с Бет… — той не довърши изречението.

— Ще го открием — прекъсна го Хосе. — И Господ да му е на помощ, ако й направи нещо.

Да, Бъч лично щеше да се погрижи за това.

— Господ да му е на помощ — закле се той и изпразни чашата си за следващия скоч.

Изтощен, Рот седеше на дивана и чакаше Бет да проговори отново. Тялото му беше отпуснато, имаше чувството, че костите му се огъват под тежестта на мускулите му. Отново си представи сцената в уличката до полицейския участък и се сети, че не изтри паметта на полицая. Което означаваше, че полицията разполага с точното му описание.

По дяволите. Така беше затънал в шибаната драма, че забрави да вземе предпазни мерки. Ставаше небрежен. А това беше опасно.

— Как разбра за оргазмите? — неочаквано попита Бет.

Той се напрегна. Получи ерекция само като чу думата да излиза от устата й. Размърда се, за да не го стягат панталоните, като същевременно се чудеше как да избегне отговора. В момента не му се искаше да обсъждат секса, който бяха правили. Не и докато тя лежи в леглото. Само на сантиметри от него. Помисли си за кожата й. Мека. Гладка. Топла.

— Как разбра? — повтори тя.

— Истина е, нали?

— Да — прошепна тя. — Дали с теб не беше по-различно, защото не си… ти си… Дявол го взел, дори не мога да произнеса тази дума.

— Може би — той сключи пръстите на ръцете си. — Не знам.

Защото и за него беше по-различно, макар че тя все още беше човешко същество.

— Не ми е любовник. Бъч. Ченгето.

Рот въздъхна облекчено.

— Радвам се.

— Така че, ако пак го срещнеш, не го убивай.

— Дадено.

Последва дълго мълчание. После я чу да се обръща в леглото. Атлазените чаршафи шумоляха тихо при всяко нейно движение. Представи си как бедрата й се търкат едно в друго, а после как ги разтваря с ръцете си. Раздалечава ги още повече с глава. С целувки чертае пътечка до мястото, където отчаяно жадува да бъде. Преглътна. Имаше чувството, че кожата му е като плътно прилепнала найлонова опаковка.

— Рот?

— Да.

— Ти всъщност нямаше намерение да спиш снощи с мен, нали?

Смътните очертания на тялото й, изплували в съзнанието му, го накараха да затвори очи.

— Наистина нямах.

— Защо го направи тогава?

Как бих могъл да ти устоя, помисли си той и стисна зъби. Не бе имал сили да я остави.

— Рот?

— Защото трябваше — отвърна той и протегна ръце, опитвайки се да се отпусне. Сърцето му биеше лудо, инстинктите му оживяха, като че ли водеше битка. Чуваше дишането й, пулса на сърцето й, кръвта във вените й.

— Защо? — прошепна тя.

Трябва да си тръгне. Трябва да я остави сама.

— Кажи ми защо.

— Накара ме да осъзная колко съм студен.

Тя отново се размърда в леглото.

— Приятно ми беше да те стопля — каза дрезгаво тя. — Приятно ми беше да те усещам.

Рот почувства ужасен глад, който предизвика болезнени спазми в стомаха му. Спря да диша. Изчака да види дали болката ще премине, но тя ставаше още по-силна. По дяволите. Изпитваше греховна потребност не само от секс. Но и от кръв. Нейната.

Стана и бързо се отдалечи от нея. Определено трябваше да излезе. Да обикаля из улиците. Да се бие. А и трябваше да се нахрани.

— Виж какво, аз трябва да тръгвам. Но искам да останеш.

— Не тръгвай.

— Трябва.

— Защо?

Той отвори уста. Кучешките му зъби пулсираха и бяха започнали да се удължават. Не само зъбите му търсеха в какво да се забият. Ерекцията му беше болезнена, опъваше панталона му. Чувстваше се като разпънат между двете желания — за секс и за кръв. И двете бяха свързани с нея.

— От мен ли бягаш? — прошепна тя. Във въпроса й се усещаше лека насмешка.

— Внимавай, Бет.

— Защо?

— Направо ще експлодирам.

Тя се надигна от леглото и отиде до него. Постави едната си ръка на гърдите му, точно там, където биеше сърцето му, а с другата обгърна кръста му.

Той изпусна въздуха от белите си дробове със свистене, когато тя се притисна към него. Но поне сексуалният глад беше по-силен от другия.

— Нима ще ми откажеш? — попита тя.

— Не искам да се възползвам от теб — отвърна Рот, стиснал зъби. — Преживя достатъчно тази вечер.

Тя се вкопчи в раменете му.

— Ядосана съм. Изплашена. Объркана. Искам да правиш секс с мен, до забрава. Ако някой тук се възползва от някого, то това съм аз — тя сведе поглед. — Боже мой, звучи ужасно.

По дяволите, нищо подобно. Не само че нямаше нищо против, той желаеше Бет да се възползва от него. Повдигна брадичката й с показалец. Макар че силният аромат му казваше от какво точно се нуждае тялото й, искаше му се да види ясно лицето й.

— Не тръгвай — прошепна тя.

Рот не искаше да я остави, но жаждата му за кръв я излагаше на опасност. Трябваше да бъде силна за промяната. А той изпитваше такава жажда, че можеше да пресуши кръвта й до капка.