Тъмна любов

— Господарю? — извика тя.

— Имам нужда…

Бет, помисли си той, халюцинирайки. Виждаше я пред себе си, чуваше гласа й. Протегна ръка, но намери само празно пространство.

— Господарю? Да дойда ли при вас? — попита Мариса.

Рот изтри потта от лицето си и излезе от банята. Вървеше на зигзаг като пиян. Не виждаше нищо и потърси опора, при което политна напред.

— Рот! — извика Мариса и се втурна към него.

Той не успя да се задържи на краката си и се стовари върху леглото, като я повлече със себе си. Тялото й се притисна в неговото, но за него то беше тялото на Бет. Опря лице в чаршафите, които ухаеха на Бет. Пое дълбоко дъх и се опита да се овладее, но всичко, което усещаше, беше Бет.

— Господарю, трябва да се нахраните — гласът на Мариса долиташе отдалече, като че ли някъде от стълбите.

Погледна по посока на звука, но не видя нищо. Беше напълно ослепял.

Гласът на Мариса внезапно зазвуча по-силно.

— Ето, господарю. Вземете китката ми.

Усети топлата кожа в дланта си и отвори уста, но ръцете му като че ли не го слушаха. Протегна ръка, докосна някакво рамо, ключица, извивка на шията.

Бет.

Гладът победи и той се надвеси над тялото на жената. Заби с ръмжене зъбите си в меката плът над една от артериите. Пи дълго, на големи глътки и през цялото време пред очите му беше тъмнокосата жена, която му принадлежеше. Представяше си, че сега тя лежи в обятията му.

Мариса се задъха. Ръцете на Рот едва не я пречупиха на две. Масивното му тяло я беше приковало към леглото, докато пиеше. За пръв път чувстваше всяка част от твърдото му тяло. Усещаше даже и ерекцията му, нещо, което никога не се беше случвало преди. Беше толкова вълнуващо. И страшно. Отпусна се и се опита да диша нормално. Винаги беше искала от него точно това, макар че страстта му я шокира. Но какво би могла да очаква? Той беше истински мъж. Воин. Накрая все пак беше осъзнал, че му е нужна.

Задоволство смени притеснението й и тя плахо прокара ръце по широките му голи рамене — нещо, което не си бе позволявала никога преди. Рот издаде дълбок гърлен звук, сякаш искаше тя да не спира. Блажено зарови ръце в косата му. Беше толкова мека. Кой можеше да предположи? Такъв силен, здрав мъж, но — о! — колко меки и нежни бяха тези тъмни къдрици. Като атлазените й рокли.

Мариса искаше да стигне до съзнанието му, нещо, което преди не смееше да направи от страх да не го обиди. Но сега всичко беше различно. Може би дори ще я целуне, след като свърши. Ще прави любов с нея. Може би сега ще може да остане при него. С радост би живяла у Дариъс с него. Или на друго място. Нямаше значение.

Затвори очи и се помъчи да проникне в съзнанието му. И видя жената, за която той мислеше в този момент. Жената човек. Беше тъмнокоса красавица с полузатворени очи. Лежеше по гръб, гърдите й бяха разголени. Пръстите му галеха твърдите, розови зърна, той целуваше корема й и се придвижваше по-надолу.

Мариса захвърли този образ като счупена чаша. Рот не беше с нея сега. Не пиеше от нейната шия. Не притискаше нейното тяло към себе си. И не тя беше причина за ерекцията му. Не беше за нея. Той продължаваше жадно да пие и когато едрите му ръце я прилепиха към тялото му. Тя се разплака заради тази несправедливост. Заради надеждите си. Заради любовта си. Заради него. Колко добре би било да изпие всичката й кръв. Искаше й се да не спира. Да я пресуши до последната капка. Да я остави да умре. Нужни й бяха стотици години, цяла вечност, за да разбере истината. Никога не е бил неин. И никога нямаше да бъде. Господи, сега, когато илюзията й бе разрушена, не й оставаше нищо.

21

Бет сложи чантата си на масата в хола, поздрави Бу и отиде в банята. Погледна душа, но се отказа от идеята за момента. Макар че скованото й тяло би се почувствало добре под горещите струи, приятно й беше да усеща мириса на Рот по кожата си. Беше като прекрасен, чувствен парфюм със загадъчен аромат. Никога преди не беше вдъхвала нещо подобно и никога нямаше да го забрави.

Пусна водата в мивката и изми много внимателно чувствителното, изключително нежно място между краката си. Наболяваше я, но болката беше без значение. Рот можеше да прави това с нея всеки път, когато поиска. Той беше…

Не й идваха никакви думи наум. Само си представи, как свършва в нея, масивните му, покрити с капчици пот рамене и надигащия се гръден кош, когато й се отдаваше. Когато я направи своя.

Поне тя си мислеше така. Беше във властта на един мъж, който я беше маркирал като своя. Беше я обладал. И искаше това да се повтори. Желаеше Рот точно сега. Но поклати глава и реши, че трябва да спрат да правят секс без предпазни средства. Достатъчно лошо беше, че два пъти се любиха така. Следващият път трябваше да внимават.

На излизане от банята съзря отражението си в огледалото и спря. Наведе се напред и доближи лицето си до стъклото. Изглеждаше така, както и сутринта. Но имаше чувството, че от огледалото я гледа непозната. Отвори уста и огледа зъбите си. Опипа двата си кучешки зъба. Определено я боляха.

Боже мой! Коя беше тя? Какво беше?