Тъмна любов

Внезапно почувства нужда от повече свободно пространство. Влязоха в една лимоненожълта стая и Рот я пусна. Тя забави крачка. Помещението приличаше на музей или нещо, което би очаквала да види на страниците на списание за архитектура. На прозорците имаше плътни завеси в блед цвят, по стените бяха окачени великолепни маслени картини, разни предмети на изкуството, подредени с вкус, красяха стаята. Погледна към килима. Сигурно струваше повече от нейния апартамент.

Може би търгуваха не само с крек, екстази и хероин, помисли си тя. Може би продаваха и антики на черния пазар. Е, такава комбинация не се среща често.

— Красива е — прошепна тя и посочи една антична кутия. — Много красива.

Не получи отговор и погледна към Рот. Беше застанал в средата на стаята със скръстени на гърдите ръце, в бойна готовност дори у дома.

От друга страна, той изобщо отпуска ли се някога, зачуди се Бет.

— Отдавна ли си колекционер? — попита тя, като се опитваше да спечели време и да даде възможност на нервите си да се отпуснат. Приближи се към една картина от школата на река Хъдсън6. Боже мой, неин автор беше Томас Коул! Сигурно струваше стотици хиляди. — Тази картина е прекрасна.

Извърна глава през рамо. Той я гледаше съсредоточено и не погледна изобщо картината. На лицето му не беше изписана гордост, нито задоволството на собственик. Хората не гледаха по този начин, когато някой се възхищава от вещите им.

— Това не е твоят дом — отбеляза тя.

— Тук живееше баща ти.

Да бе, как не.

По дяволите. Беше стигнала достатъчно далеч. Би могла да продължи.

— Явно е бил пълен с пари. Какво е работил?

Рот прекоси стаята и се приближи към изящен портрет на мъж в цял ръст с осанката на крал.

— Ела с мен.

— Какво? Искаш да мина през тази стена…

Той натисна картината от едната страна и тя се завъртя около оста си, разкривайки тъмен коридор.

— О — възкликна тя.

Той я подкани с ръка.

— След теб.

Бет се приближи предпазливо. По черния камък играеше меката светлина на газени лампи. Тя се наведе и видя стълби, които водеха надолу и изчезваха зад един завой.

— Какво има там?

— Място, където можем да поговорим.

— Защо да не останем тук?

— Защото ще искаш да говорим насаме. А и братята ми скоро ще се появят.

— Братята ти?

— Да.

— Колко братя имаш?

— Сега са пет. Напразно протакаш. Върви. Там долу нищо няма да ти се случи, обещавам ти.

Аха, как не.

Но въпреки това прекрачи позлатената рамка и пристъпи в тъмнината.

18

Бет пое дълбоко дъх и плахо докосна с дланите си каменните стени. Въздухът не миришеше на мухъл, не се усещаше неприятна, лепкава влага, просто беше много, много тъмно. Заслиза бавно, опипвайки стъпалата. Лампите приличаха повече на светулки, горяха по-скоро за себе си, отколкото за да осветяват пътя на слизащите по стълбите. Накрая стигна дъното на стълбището. Вдясно имаше отворена врата, през която се процеждаше топлата светлина от свещи.

Стаята беше точно като коридора: с черни стени, слабо осветена и чиста. Мъждукащата светлина на свещите действаше успокояващо. Бет остави чантата си на масичката за кафе и се зачуди дали Рот спи тук. Леглото беше достатъчно голямо за него. А това не бяха ли черни атлазени чаршафи? Помисли си, че сигурно е водил много жени в тази своя бърлога. И не беше необходимо да си гений, за да се сетиш какво е ставало, след като той затвори вратата.

Чу се щракането на ключалка и сърцето й прескочи един удар.

— И така, за моя баща — каза тя енергично.

Рот мина покрай нея и свали якето си. Под него беше с фланелка без ръкави и Бет не можеше да не забележи грубата сила на мускулестите му ръце и вълнообразното движение на бицепсите и трицепсите му, когато остави якето си. Зърна татуировките от вътрешната страна на предмишниците му, когато смъкна празните кании от раменете си.

Той влезе в банята и се чу плискането на вода. Върна се, като подсушаваше лицето си с кърпа. Преди да се обърне към нея, сложи тъмните си очила.

— Баща ти Дариъс беше достоен мъж — Рот небрежно захвърли кърпата в банята и отиде до дивана. Седна и подпря лакти на коленете си. — Беше аристократ от старата родина, преди да стане воин. Той е… беше мой приятел и мой брат в работата, която вършим.

Брат. Пак използва тази дума. Бяха мафиоти. Определено.

Рот леко се усмихна, сякаш си спомни нещо приятно.

— Ди умееше много неща. Беше съобразителен, адски умен, добре боравеше с ножа. Но беше образован, културен. Истински джентълмен. Владееше седем езика. Изучаваше всичко, от религиите по света до история на изкуството и философия. Можеше да говори надълго и нашироко за Уолстрийт и да ти обясни защо Сикстинската капела всъщност е произведение на маниеризма, а не на Ренесанса.

Рот се облегна назад и преметна мускулестата си ръка през гърба на дивана. Коленете му се отпуснаха настрани и бедрата му се разтвориха.

Изглеждаше много спокоен и отпуснат, отмятайки назад дългата си черна коса.

И страшно секси.