Тъмна любов

— Хей, коя е тази сладурана? — попита Рейдж. Ръката му спря да се движи, вдигната нагоре.

Разнесе се сподавен вик. Рот пристъпи и застана така, че Бет да не вижда Рейдж.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита той, макар и двамата да знаеха, че не може да му помогне. Зрението му беше толкова слабо, че не би могъл да зашие собствените си рани, да не говорим за раните на някой друг. Фактът, че трябваше да разчита на събратята си или на Фриц в такива случаи, беше слабост, която презираше.

— Не, благодаря — Рейдж се изсмя. — Както знаеш от личен опит, много съм добър в шиенето. Кажи сега коя е приятелката ти?

— Бет Рендъл, това е Рейдж. Мой партньор. Рейдж, това е Бет и не си пада по кинозвезди, ясно?

— Пределно ясно — Рейдж се наведе настрани, опитвайки се да погледне зад Рот. — Приятно ми е да се запознаем, Бет.

— Сигурен ли сте, че не се налага да отидете в болница? — попита тя със слаб глас.

— Не е. Просто има много кръв. Е, когато можеш да използваш дебелото си черво вместо колан, тогава вече наистина се налага да потърсиш помощ от професионалист.

От устата на Бет се откъсна хриплив звук.

— Ще я отведа долу — каза Рот.

— О, да, моля те — избърбори тя. — Много искам да отида… долу.

Той я прегърна и разбра как й е подействала гледката в банята от начина, по който се притисна до него. Стана му много приятно, че търси опора в силата му. Всъщност прекалено приятно.

— Добре си, нали? — попита Рот своя събрат.

— Абсолютно. Тръгвам веднага щом приключа с това. Имам да събера три урни.

— Добър резултат.

— Щеше да бъде още по-добър, ако това малко подаръче не беше дошло с въздушна поща. Нищо чудно, че си падаш толкова по тези звезди — Рейдж описа с ръката си кръг, като че връзваше възел. — Да знаеш, че Тор и близнаците… — той взе една ножица от плота и преряза конеца — продължават това, което започнахме с теб снощи. След два часа ще са тук, за да докладват, както ти поиска.

— Кажи им първо да почукат.

Рейдж кимна и благоразумно се въздържа от коментар. Докато водеше Бет по коридора, Рот несъзнателно я погали по рамото, по гърба, след това ръката му обви талията й и пръстите му потънаха в меката плът. Както вървяха един до друг, тя се притисна в него и склони глава на гърдите му.

Много приятно. Много интимно, помисли си той. Твърде хубаво.

Но не я освободи от прегръдката си. Искаше му се да върне назад думите, които беше изрекъл на улицата. За това, че е негова. Защото не беше вярно. Не искаше да я вземе като своя шелан. Просто беше раздразнен, ревнуваше при мисълта за онова ченге, което я опипваше. Яд го беше, че не уби този човек. Думите просто му се изплъзнаха.

О, по дяволите. Тази жена му беше взела ума. Беше успяла някак си да го накара да загуби добре оттренирания си самоконтрол и да позволи на шибаните си емоции да излязат навън. Искаше да избегне връзка с Бет. В крайна сметка лудостта беше специалитет на Рейдж. Освен това на братята не им трябваше още една ходеща бомба, която може да избухне при най-леко докосване.

Бет затвори очи и се облегна на Рот, опитвайки се да забрави зеещата рана. Все едно се опитваше да закрие слънцето с ръце, части от сцената продължаваха да проблясват. Яркочервената, искряща кръв, разкъсаните тъмнорозови мускули, ужасната бяла кост. И тази игла, която пробиваше кожата, притегляше плътта и затваряше раната с черния конец…

Отвори очи. Така беше по-добре. Каквото и да говореше мъжът, раната му съвсем не беше драскотина. Трябваше да го види лекар. Щеше да бъде по-настойчива, ако в същото време не се опитваше да се пребори с тайландския пад тай, който беше изяла на обяд, и да го убеди да си остане там, където му е мястото. Освен това, онзи тип явно беше напълно способен да се погрижи за себе си. Отгоре на всичко беше адски привлекателен. Макар че целият беше оплескан с кръв, не можеше да не забележи красивото лице и стройното му тяло. Къса руса коса, сини очи, отразяващи всички цветове на дъгата, лице на киноактьор. Беше облечен като Рот, с черни кожени панталони и кубинки, ризата му беше захвърлена настрана. Добре очертаният релеф на мускулите в горната част на тялото му изпъкваше на идващата отгоре светлина и говореше за сила. Цветният дракон, татуиран на гърба му, беше страхотен.

Е, все пак не можеше да се очаква Рот да работи с някой кльощав женчо с вид на счетоводител.

Наркодилъри. Определено бяха наркодилъри. Пистолети, оръжия, огромни суми пари. Кой друг би се бил с нож и след това сам да се лекува? Сети се, че на гърдите си мъжът имаше съшия кръгъл белег като Рот.

По всяка вероятност са членове на банда, помисли си тя. Или на мафията.