Тъмна любов

Пред очите му изникна Бет, която го поглежда през рамо и тръгва със заподозрения. Фактът, че изчезна заедно с онзи убиец, беше единственото, което накара Бъч да се вдигне на крака и да се опита да се добере до участъка.

— Ей, О’Нийл! — по уличката се чуха тежките стъпки на Хосе. — Какво е станало с теб?

— Трябва да пуснем сводка до всички полицейски звена — това неговият глас ли беше? Беше прегракнал, все едно е бил на футболен мач и два часа е крещял, без да спира. — Бял мъж, висок към два метра, около сто и двадесет килограма. Облечен в черни кожени дрехи, носи тъмни очила, с дълга до раменете тъмна коса — Бъч протегна ръка и се подпря на стената, за да не падне. — Заподозреният не е въоръжен, защото отнех всичките му оръжия. Но без съмнение ще успее да се снабди с нови, преди да мине и час.

Направи крачка напред, но се олюля.

— Господи — Хосе го хвана под мишницата, за да не падне.

Бъч се опита да не се обляга на ръката му, но имаше нужда от помощта му. Краката му не го слушаха.

— И една бяла жена — гласът му предрезгавя. — Висока метър и седемдесет и пет, с дълга черна коса. Облечена в синя пола и бяла блуза с копчета отпред — той замълча. — Бет.

— Знам. Тя се обади — лицето на Хосе се изопна. — Не я попитах за подробностите. Но по гласа й личеше, че няма да ми ги каже.

Коленете на Бъч се огънаха.

— Дръж се, детективе — Хосе го изправи. — Хайде да вървим по-бавно.

Тъкмо стигнаха входа на участъка, когато Бъч се извърна.

— Трябва да я потърся.

— Дай да си починем на тази пейка.

— Не…

Хосе го пусна и Бъч се строполи на земята.

Навън се изсипа половината от проклетия участък. Групата загрижени момчета в тъмносини униформи и значки го накара да се почувства жалък.

— Добре съм — озъби се той. Но след това се наложи да отпусне глава между коленете си.

Как можа да допусне това да се случи?

Ако намереха Бет мъртва на следващата сутрин…

— Детектив? — Хосе приклекна, за да може Бъч да вижда лицето му. — Извикахме бърза помощ.

— Няма нужда. Пуснахте ли сводката?

— Да, Рики работи по въпроса в момента.

Бъч вдигна глава. Бавно.

— Човече, какво е станало с шията ти? — прошепна Хосе.

— Използваха я, за да вдигнат тялото ми във въздуха — той преглътна няколко пъти. — Прибрахте ли оръжията от адреса, който ви съобщих?

— Да. Прибрах ги, както и парите. Кой, по дяволите, е този юнак?

— Нямам никаква представа, дявол го взел.

17

Рот изкачи стъпалата пред дома на Дариъс. Вратата се отвори още преди да е посегнал към месинговата дръжка. Посрещна го Фриц.

— Господарю, не знаех, че…

Догенът замръзна, като видя Бет.

Да, ти знаеш коя е, помисли си Рот. Но да запазим спокойствие.

Бет и без това беше нервна.

— Фриц, да ти представя Бет Рендъл — икономът не откъсваше очи от Бет. — Ще ни пуснеш ли да влезем?

Фриц направи дълбок поклон и кимна с глава.

— Разбира се, господарю. Госпожице Рендъл, за мен е чест най-после да се запозная лично с вас.

Бет се изненада, но успя да се усмихне, когато догенът се изправи и им даде път.

Тя му подаде ръка, Фриц отвори удивено уста и с поглед потърси позволение от Рот.

— Давай — измърмори Рот, затваряйки вратата. Така и не успя да проумее строгите традиции на догените.

Фриц пое дланта й с двете си ръце и докосна съединените им ръце с челото си. След това каза бързо няколко думи на древния език.

Бет явно беше учудена. Но откъде можеше да знае, че подавайки му ръка, му беше оказала най-голямата чест за расата им. Като дъщеря на принцепс в техния свят тя беше представителка на висшата аристокрация.

Фриц щеше да сияе от радост дни наред.

— Ще бъдем в моята стая — каза Рот, когато икономът освободи ръката на Бет.

Догенът се поколеба.

— Господарю, Рейдж е тук. Имал е… малък инцидент.

Рот изруга.

— Къде е той?

— В банята на партера.

— Игла и конец?

— Има при него.

— Кой е Рейдж? — попита Бет, когато тръгнаха по коридора.

Рот спря пред вратата на салона.

— Чакай ме тук — каза той и продължи нататък.

Но тя го последва.

Рот се обърна и посочи през рамото й към салона.

— Това не е молба.

— Никъде няма да чакам.

— По дяволите, прави каквото ти казвам.

— Няма — каза Бет, без да се горещи. Противопостави му се съвсем спокойно, но твърдо.

Сякаш Рот не беше по-голямо препятствие от изтривалката на входа.

— Исусе Христе. Чудесно, тогава можеш да се простиш с обяда си.

Той се запъти към банята. Миризмата на кръв се усещаше още от коридора. Беше ужасна и наистина му се искаше Бет да не настоява толкова упорито да види всичко със собствените си очи.

Отвори вратата и Рейдж вдигна поглед. Държеше едната си ръка над умивалника. Навсякъде имаше кръв — тъмна локва на пода, малко езерце на плота.

— Рейдж, братко, какво ти се е случило?

— Целият съм накълцан. Лесърът добре ме обработи. Резна ми една вена и стигна чак до костта. Тека като сито.

Макар и неясно, Рот виждаше как другата ръка на Рейдж се движи надолу-нагоре. Надолу, после нагоре.

— Приспа ли го?

— По дяволите, и още как.

— О… Боже… мой… О, Господи. Той раната ли си ши…