Тъмна любов

— Върви по дяволите — чу гласа на Рик и пое дълбоко дъх. — Хосе там ли е?

Отне само минута, за да бъде намерен другият детектив, и когато затвори телефона, той вече беше тръгнал да търси Бъч. Хосе не я разпитва много, но тя знаеше, въпросите ще дойдат по-късно. И как точно щеше да обясни защо е избягала със заподозрян?

Това я превръщаше в съучастник в подпомагане и подбуждане към престъпление, нали така?

Бет прибра телефона си в чантата. Ръцете й трепереха, главата й беше замаяна. Едва дишаше, макар че в таксито имаше климатик, който осигуряваше блажена прохлада. Открехна прозореца. Бризът, горещ и влажен, разроши косата й. Какво беше направила? С тялото си предишната нощ? С живота си сега? Какво още щеше да се случи? Да запали апартамента си?

Гадно й беше, че Рот бе използвал единствената примамка, на която не можеше да устои. Че безспорно е престъпник. Че се страхуваше от него и въпреки това се възбуждаше, като си спомнеше целувките му.

Мразеше факта, че той знае, че това бяха първите й оргазми.

— Оставете ни тук — каза Рот на шофьора десет минути по-късно.

Бет плати с една двадесетдоларова банкнота, радвайки се, че има в себе си пари. Парите на Рот, голямата пачка, останаха на земята в задния двор, така че едва ли би могъл да уреди сметката.

Таксито потегли и те поеха по идеално поддържания тротоар на хубав, богаташки квартал. Смяната на обстановката й се стори абсурдна. От насилието в задната уличка до моравите и цветните лехи тук.

Готова беше да се обзаложи, че хората, които живееха в тези къщи, никога не са бягали от полицията.

Обърна се към Рот, който вървеше малко след нея. Оглеждаше се, като че ли очакваше някой да ги нападне, макар че нямаше представа можеше ли изобщо да види нещо с тези тъмни очила. Просто не можеше да разбере защо му е да ги носи. Освен че бяха вредни за зрението му, всеки лесно ще го запомни заради модните очила. Един поглед беше достатъчен, за да бъде описан с точност. Не че дългата черна коса и ръстът му не биха свършили същата работа.

Тя извърна глава. Стъпките на обутите му в кубинки крака по тротоара отекваха като удари с юмруци по солидна врата.

— И така, ченгето — плътният глас на Рот прозвуча съвсем близо. — Любовник ли ти е?

Бет едва не се засмя. Господи, той ревнуваше.

— Няма да отговоря на този въпрос.

— Защо?

— Защото не съм длъжна. Не те познавам. Не ти дължа нищо.

— Снощи ме опозна адски добре — каза той с нисък, дрезгав глас. — Както и аз те опознах много добре.

Да не подхващаме тази тема, помисли си тя и веднага усети влага между краката си. Господи, какви неща можеше да прави този мъж с езика си.

Скръсти ръце на гърдите си и се загледа в една добре поддържана колониална къща. Много от прозорците светеха и сякаш я приканваха да влезе. Къщата й изглеждаше някак позната. Вероятно защото във всички уютни домове има нещо общо и неизменно те привличат. В момента не би имала нищо против да прекара тук една седмица.

— Случилото се снощи беше грешка — каза тя.

— Нямах такова чувство.

— Бъркаш. Много грешиш.

Той протегна ръце към нея още преди да е усетила движението му. Както си вървеше по пътя, изведнъж се оказа в обятията му. Едната му ръка обхвана тила й, другата притисна бедрата й към неговите. Усети ерекцията му върху корема си.

Затвори очи. Всеки сантиметър от кожата й като че оживя, температурата й се покачи бързо. Мразеше се, че реагира така, но също както и той, това беше нещо, което не беше в състояние да контролира. Очакваше да усети устните му върху своите, но той не я целуна. Приближи уста към ухото й.

— Не ми вярвай. Не ме понасяй. Изобщо не ме интересува. Но никога не ме лъжи — той пое дълбоко дъх, като че ли искаше да вдиша уханието й в себе си. — Усещам желанието ти в момента. Мога да те поваля веднага на земята и да вдигна полата ти. И ти изобщо няма да се съпротивляваш, нали?

Не, със сигурност нямаше да се съпротивлява. Защото беше идиотка. На която явно животът й е омръзнал. Устните му докоснаха шията й, след това езикът му леко близна кожата й.

— Виж сега, можем да бъдем цивилизовани и да почакаме, докато влезем вътре. Или да го направим направо тук. Така или иначе, умирам от желание да вляза в теб и знам, че няма да ми откажеш.

Бет се вкопчи в раменете му през коженото яке. Трябваше да го отблъсне, но направи точно обратното. Придърпа го още по-близо до себе си и притисна гърдите си към гръдния му кош.

От гърдите му се откъсна стон на мъжко желание, изпълнен с доволство и отчаяна молба.

Ха, помисли си Бет, възвръщайки до известна степен силите си. Откъсна се от него с мрачно задоволство.

— Единственото нещо, което прави тази ужасна ситуация поне отчасти поносима, е фактът, че ме искаш още повече.

Тя вирна брадичка и закрачи. Той я последва. Усещаше погледа му върху тялото си, все едно я докосваше с ръце.

— Права си. Готов съм да убия, за да те имам.

Бет се обърна и размаха пръст.