Тъмна любов

Сведе поглед към ръката си. Все още усещаше дланта й в своята. Все още усещаше парфюма й.

Но, дявол да го вземе, нея я нямаше. Пуф! В един миг беше пред него, а в следващия…

Бет влезе тичешком в стаята.

— Добре ли си?

— Не, мамка му, не съм добре — тросна се той.

В стаята се появи заподозреният.

— Къде е Мариса?

— Откъде да знам! Изчезна, мамка му! Пред… Тя беше… Държах ръката й и тя… — говореше като откачен идиот, затова млъкна.

Но как да не откачи? Той харесваше законите на физиката такива, каквито ги познаваше. Земното притегляне задържаше всичко на проклетата планета на мястото му. За него формулата „Е = m*c²“ показваше за колко време може да стигне до някой бар.

Хората не изчезват току-така от някоя проклета стая.

— Да му кажа ли? — попита Бет гаджето си.

Заподозреният повдигна рамене.

— По принцип бих казал „не“, защото е по-добре да не знаят. Но като се има предвид какво е видял…

— Да ми каже какво? Че сте шайка…

— Вампири — тихо каза Бет.

Бъч я погледна раздразнен.

— Да бе. Я повтори, сладурче.

Но като чу разказа й, не можеше да повярва на ушите си.

Когато Бет млъкна, той просто я гледаше, облещил очи. Инстинктът му подсказваше, че не го лъже. Но му беше трудно да приеме истината.

— Не ти вярвам.

— На мен също ми беше трудно да повярвам.

— Обзалагам се.

Той закрачи из стаята. Искаше му се да пийне нещо. Двамата го наблюдаваха.

Накрая спря пред Бет.

— Отвори си устата.

Чу нисък, застрашителен звук зад себе си и усети студен полъх по гърба си.

— Няма нищо, Рот — каза Бет. — Успокой се.

Тя отвори уста и Бъч видя два дълги кучешки зъба, които със сигурност не бяха там преди. Посегна да ги докосне, коленете му се разтрепериха.

Една грамадна ръка стисна неговата, достатъчно силно, за да смаже китката му.

— Дори не си го помисляй — изръмжа гаджето на Бет.

— Пусни го — изкомандва тя тихо, макар че след като онзи го пусна, тя не отвори повече устата си. — Истински са, Бъч. Всичко това е… истина.

Бъч вдигна поглед към заподозрения.

— Значи ти действително си вампир, така ли?

— По-добре е да повярваш в това, ченге — едрото, тъмнокосо копеле се усмихна, при което се показаха чудовищните му кучешки зъби.

Е, инструментите му си ги бива, помисли си Бъч.

— Ухапа ли я, за да я превърнеш във вампир?

— Не става така. Или се раждаш вампир, или не.

Какво разочарование за феновете на Дракула. Не можеш да се превърнеш във вампир по желание.

Бъч се стовари на дивана.

— Ти ли уби онези жени? За да им изпиеш…

— Кръвта? Не. С човешка кръв няма да оцелея дълго.

— Значи искаш да кажеш, че нямаш нищо общо с тяхната смърт? Но на местопрестъплението намерихме звезди за мятане, същите като тези, с които се беше запасил вечерта, когато те арестувах.

— Не съм ги убил аз, ченге.

— Ами онзи в колата?

Мъжът поклати глава.

— Не преследвам хора. Това, с което се боря, няма нищо общо с вашия свят. Бомбата ли? Тя уби един от нашите.

Бет простена.

— Баща ми — прошепна тя.

Мъжът я притегли в обятията си.

— Да. И търсим копелето, което го направи.

— Някаква представа кой е натиснал копчето? — попита Бъч, защото ченгето в него заговори.

Мъжът повдигна рамене.

— Имаме нещо предвид, но това е наша работа, не твоя.

Да, пък и Бъч нямаше защо да пита. Нали в момента не беше полицай.

Мъжът погали Бет по гърба и поклати глава.

— Не те харесвам, ченге. Случва се някой човек да ни пресече пътя. И ако представлява опасност за расата ни, ще го убия, независимо кой е и какъв е. Но няма да търпя да се избиват хора както преди, и то не само защото това ни излага на риск — той целуна Бет по устата и срещна погледа й.

В този момент останалите членове на групата влязоха в стаята. Под студените им погледи Бъч се почувства като бръмбар под стъклен похлупак. Или ростбиф, който се канят да нарежат.

Господин Нормален пристъпи и му предложи бутилката скоч, която държеше в ръката си.

— Това ще ти дойде добре.

Да, мислиш ли!

Бъч отпи една голяма глътка.

— Благодаря.

— Значи сега можем да го убием? — попита вампирът с козята брадичка и бейзболната шапка.

Гаджето на Бет каза рязко:

— Разкарай се, Ви.

— Защо? Той е просто човек.

— Моята шелан е наполовина човек. Мъжът няма да умре само защото не е като нас.

— Исусе, променил си се.

— Ти също ще трябва да се промениш, братко.

Бъч се изправи на крака. Щом ще обсъждат смъртта му, той искаше да вземе участие в дискусията.

— Оценявам подкрепата ти — обърна се той към мъжа на Бет. — Но нямам нужда от нея.

Приближи се към типа с шапката, като скришом стисна бутилката за гърлото, в случай че се наложи да фрасне някого по главата. Застана толкова близо до вампира, че носовете им почти се допряха. Усети как той се наежва и се готви за бой.

— С удоволствие ще се бия с теб, задник такъв — каза Бъч. — Вероятно ще загубя, но се бия, без да спазвам правилата, така че добре ще те подредя, преди да ме убиеш — след това погледна шапката му. — Макар че няма да ми е приятно да пребия фен на „Ред Сокс“.

Зад него избухна смях. Някой каза:

— Ще бъде забавно да наблюдаваме боя.

Типът пред Бъч присви очи, докато заприличаха на две цепнатини.