Тъмна любов

— О…

Зърната на гърдите й настръхнаха. Усети слабост. И глад.

— Искам… — тя не продължи, защото не знаеше какво да каже.

Бъч постави ръката си върху нейната и бавно изтегли главата си назад, смучейки пръста й по цялата му дължина, докато не излезе от устата му. С очи, приковани в нейните, той обърна ръката й с дланта нагоре, близна я по средата и притисна устни към кожата й.

Тя се наклони към него.

— Какво искаш? — попита той тихо. — Кажи ми, скъпа. Кажи ми какво искаш.

— Аз… не знам. Никога не съм се чувствала така.

Отговорът й сякаш развали магията. Лицето му потъмня и той пусна ръката й. Отдалечи се от нея и изруга вулгарно под нос.

Очите на Мариса започнаха да парят, когато той я отблъсна.

— Ядосах ли те?

Господи, в това отношение много я биваше с мъжете.

— Ядосан ли? Не, справяш се прекрасно. Истинска професионалистка — той прокара ръка през косата си. Изглеждаше така, сякаш се мъчеше да дойде на себе си. — Просто тази игра на невинност ми дойде малко в повече.

— Игра?

— Нали знаеш, на девственица с поглед на уплашена сърна.

Тя пристъпи напред, опитвайки се в същото време да намери отговор, но той протегна ръце, за да я спре.

— Достатъчно близо си.

— Защо?

— Моля те, скъпа. Престани.

Лицето й помръкна.

— Не те разбирам.

— О, така ли? — каза той. — Виж какво, можеш да ме възбудиш просто като си стоиш там. Не е необходимо да се преструваш на нещо, което не си. И аз… ъъъ, нямам проблем с твоя занаят. Нито ще те арестувам за това.

— Защо да ме арестуваш?

Той завъртя очи, но тя нямаше понятие за какво й говори.

— Тръгвам си — каза тя рязко.

Раздразнението му нарастваше с всеки момент.

— Почакай — той посегна и хвана ръката й. Но я пусна още в мига, в който я докосна. — Въпреки това искам да те видя пак.

Тя сви вежди с поглед към ръката, с която я беше докоснал. Бъч я търкаше, като че ли искаше да се освободи от усещането.

— Защо? — попита тя. — Очевидно ти е неприятно дори да ме докоснеш.

— Ъхъ. Да бе, сигурно — той я огледа цинично. — Виж какво, колко ще ми струва да те накарам да се държиш нормално?

Тя го изгледа гневно. Ако подобно нещо й се беше случило, преди да приключи с Рот, тя вероятно просто щеше да замълчи и да си отиде. Но не и сега.

— Не те разбирам — каза тя.

— Както и да е, скъпа. Кажи ми, толкова типове ли си умират по това да се правят на тирбушони, че си падат по тези преструвки?

Мариса не разбра добре жаргона му, но в общи линии схвана какво имаше предвид. Изправи възмутено гръб.

— Моля?!

Бъч я погледна със здраво стиснати челюсти. След това въздъхна.

— О, по дяволите — каза той и прокара ръка през лицето си. — Виж какво, забрави, окей? Да забравим, че изобщо сме се срещали…

— Никой никога не ме е имал. Моят хелрен не обичаше компанията ми. Така че никога не ме е целувал, докосвал или прегръщал мъж, почувствал страст към мен. Но не съм… Не съм недостойна — гласът й накрая потрепери. — Но досега никой не ме е пожелал.

Очите му се ококориха, като че ли му беше ударила плесница. Тя отмести поглед.

— И никога не съм докосвала мъж — прошепна тя. — Просто не знам какво да правя.

Бъч издиша продължително, като че ли изкара целия кислород от дробовете си.

— Света Марийо, майчице Божия — измърмори той. — Извинявай. Наистина съжалявам, кълна се. Аз съм… Голям задник съм, изобщо не те прецених правилно.

Ужасът му от това, което й беше наговорил, беше толкова истински, че тя леко се усмихна.

— Мисля, че си искрен.

— Да, дявол да го вземе. Да, искрен съм. Надявам се да не съм те обидил много. Е, как да не съм! Исусе Христе… Много съжалявам — той определено беше пребледнял.

Тя покри ръката му със своята.

— Прощавам ти.

Той се засмя недоверчиво.

— Не трябва. Трябва да ми се сърдиш известно време. Поне седмица, може би месец. Вероятно и по-дълго. Държах се неприлично.

— Но аз не искам да ти се сърдя.

Настъпи мълчание.

— Все още ли си съгласна да се видим утре?

— Да.

Не можеше да повярва на късмета си.

— Наистина ли? Господи, ти си светица, знаеш ли? — протегна ръка и погали бузата й с пръст. — Къде, скъпа? Къде ти е удобно?

Тя се замисли за миг. Хавърс щеше да припадне, ако знаеше, че се среща с човек.

— Тук. Ще се срещнем тук. Утре вечер.

Той се усмихна.

— Добре. А сега как ще се прибереш? Да те откарам? Да извикам такси?

— Не, няма нужда.

— Почакай… преди да си тръгнеш — той се приближи към нея. Усети прекрасното му ухание и го вдъхна. — Мога ли да те целуна за лека нощ? Въпреки че не го заслужавам?

По навик тя му поднесе ръката си.

Той я пое и я притегли към себе си. Тя отново усети кръвта да пулсира в нея.

— Затвори си очите.

Тя ги затвори.

Устните му докоснаха челото й. После слепоочието й. Мариса отново отвори уста, задъхана от приятното чувство.

— Никога не можеш да ме ядосаш — каза той пресипнало. След това устните му докоснаха бузата й.

Тя очакваше Бъч да продължи. Когато нищо не се случи, отвори очи. Той я гледаше, сякаш беше някъде далеч.

— Върви — каза той. — Ще се видим утре.

Тя кимна. И се дематериализира направо от ръцете му.

Бъч извика и отскочи назад.

— По дяволите!