Тъмна любов

Бет се усмихна. Очевидно любимият й не се притесняваше да показва чувствата си пред публика. Стана й приятно. Наклони глава, за да погледне зад него. Те определено имаха публика. Мъжете ги гледаха със зяпнала уста. В буквалния смисъл.

Едва се сдържа да не се разсмее. Гледката на тези мъже с вид на закоравели престъпници, седнали на маса със сребърни прибори и порцеланови съдове, беше достатъчно нелепа. Но слисаните им физиономии бяха направо абсурд.

— Искаш да ме представиш? — попита Бет и кимна към вампирите.

Рот обгърна с ръка раменете й и я притисна до себе си.

— Това е Братството на черния кинжал. Моите воини. Моите братя — после кимна към ослепително красивия вампир. — Познаваш Рейдж. И Тор също. Този с козята брадичка и бейзболната шапка е Вишъс. Онзи Рапунцел там е Фюри. Зейдист вече сам ти се представи — каза накрая Рот с глас, който приличаше по-скоро на ръмжене.

Двамата вампири, с които беше прекарала известно време, й се усмихнаха. Другите й кимнаха, освен този с белега. Той само я гледаше втренчено.

Той има брат близнак, спомни си тя. Но й беше трудно да го разпознае. Въпреки че вампирът с разкошната коса и необикновените жълти очи приличаше малко на него.

— Господа — каза Рот. — Това е Бет.

След това продължи на неразбираемия за нея език. Когато свърши, се разнесоха учудени възклицания.

Той я погледна усмихнат.

— Имаш ли нужда от нещо? Гладна ли си, лийлан?

Тя сложи ръка на стомаха си.

— Мисля, че съм гладна. Най-странното е, че умирам за бекон и шоколад. Можеш ли да си представиш?

— Сега ще ти донеса. Сядай.

Посочи към стола си и мина през летящата врата. Бет огледа мъжете.

Супер. Ето че се оказа сама, гола под халата, с цял куп вампири, които сигурно тежаха общо към половин тон. Не беше възможно да се прави, че не й пука, затова просто се запъти към стола на Рот. Но не стигна далече.

Чу се висок, стържещ звук от петте стола, които се дръпнаха назад. Мъжете се изправиха едновременно. И тръгнаха към нея.

Тя погледна в лицата на двамата, които познаваше, но изражението им не я окуражи. След това видя ножовете им.

С метално свистене пет черни кинжала напуснаха ножниците си.

Тя трескаво отскочи назад и се опита да се предпази с ръце. Блъсна се в стената и тъкмо щеше да изкрещи, за да извика Рот, когато мъжете коленичиха в кръг около нея. Като че ли го бяха репетирали, всички в синхрон забиха кинжалите си в пода и сведоха глави. Звукът от забилата се в дървото стомана прозвуча едновременно като обет и боен вик. Дръжките на кинжалите вибрираха. Рап музиката продължаваше да кънти. Изглежда, че чакаха тя да реагира по някакъв начин.

— Ммм. Благодаря ви — каза Бет.

Мъжете вдигнаха глави. На изсечените им като с длето лица беше изписана дълбока почит. Дори лицето на вампира с белега показваше уважение.

Рот се появи с пластмасова бутилка шоколадов сироп.

— Беконът ще пристигне всеки момент — усмихна се той. — Ей, те определено те харесаха.

— Слава Богу — прошепна тя, гледайки към кинжалите.

38

Мариса се усмихна при мисълта, че с всяка изминала минута харесваше човека все повече.

— Значи работата ти е да защитаваш своите. Това е добре.

Той се премести по-близо до нея на дивана.

— Ами всъщност не знам какво ще правя сега. Имам чувството, че ще се наложи да сменя работата си.

Ударите на часовника я накараха да се запита колко ли време са прекарали заедно. И кога ще изгрее слънцето.

— Колко е часът?

— Малко след четири сутринта.

— Трябва да тръгвам.

— Кога ще те видя пак?

Тя се изправи.

— Не знам.

— Искаш ли да вечеряме заедно? — той бързо се надигна. — Или да обядваме? Какво ще правиш утре?

Тя не можа да не се засмее.

— Не знам.

Никога не я бяха ухажвали преди. Беше й много приятно.

— По дяволите — промърмори той. — Всичко развалям с тази моя ши… с това мое нетърпение, нали? — той сложи ръце на хълбоците си и се загледа в килима, като че ли отвратен от себе си.

Тя пристъпи към него. Главата му рязко се вдигна.

— Бих искала да те докосна сега — каза тя тихо. — Преди да си тръгна.

Очите му заблестяха.

— Може ли? Бъч?

— Където поискаш — прошепна той.

Тя повдигна ръката си, като мислеше просто да я постави на рамото му. Но устните му я омайваха. Гледаше ги как се движат, докато изговаряше думите, и се питаше какъв ли вкус имат.

— Устните ти — каза тя. — Те са толкова…

— Какви? — гласът му беше дрезгав.

— … красиви.

Докосна с пръст долната му устна. Бъч пое рязко дъх и тя усети раздвижването на въздуха с кожата си, а когато го изпусна с потрепване, той се върна топъл и влажен.

— Колко си мек — каза тя, проследявайки с връхчето на пръста си очертанията на устните му.

Той затвори очи. Тялото му излъчваше опияняващ аромат. Тя долови замайващото ухание още когато го видя за пръв път. Сега то изпълваше въздуха. Водена от любопитство, пъхна пръста си в устата му. Очите му се отвориха.

Почувства предните му зъби и липсата на дълги кучешки зъби й се видя странна. Плъзна пръста си по-навътре, вътрешността беше гладка, мокра и топла.

Той лекичко захапа пръста й. След това езикът му описа кръг около връхчето.

През тялото й все едно премина електрически ток.