Тик-так

— Тръгни на ляво. Просто карай, а аз ще ти кажа кога да завиеш. Ги ми каза, че си спасила живота на Томи.

— Тя спаси живота ми няколко пъти тази нощ — намеси се Томи. — Затова…

— Не си мисли, че като си спасила живота на сина ми, аз трябва да те харесвам — предупреди Дел старата виетнамка.

— А преди това едва не застреля чудовището.

— Вярно ли е?

— Вярно е — Кимна Дел.

— Добре тогава, може и да започна да те харесвам — смънка майката.

Дел обърна за малко глава към Томи.

— Тя е страхотна.

— Ги каза, че въобще не си познавала сина ми — продължи старата Фан.

— Поднесох му вечеря около десет часа, но наистина се срещнах с него за първи път преди по-малко от шест часа — потвърди Дел.

— Поднесла си му вечеря?

— Аз съм сервитьорка.

— Той хамбургери ли яде?

— Два хамбургера.

— Какво глупаво момче. И не сте имали любовни срещи?

— Томи и аз? Не, никакви.

— Добре. Не ви трябват. Ето, завий тук вдясно.

— Къде отиваме? — попита Томи.

— При една фризьорка.

— Отиваме при фризьорка? Защо?

— Почакай и ще видиш — спря потока от въпроси майка му. После се обърна към Дел: — Той е лошо момче, ще разбие сърцето ти.

— Мамо! — огорчен възкликна Томи.

— Не може да разбие сърцето ми, ако не ходя на любовни срещи с него — спокойно заяви Дел.

— Ти май си доста умно момиче.

Скути се промъкна покрай Томи, промуши едрата си глава през процепа между седалките и подозрително започна да души новата пътничка.

Майката на Томи се обърна и втренчено изгледа кучето.

Скути й се изплези радостно.

— Не обичам кучета — намусено заяви тя. — Мръсни животни, винаги те лижат. И ти ли се каниш да ме оближеш, помияр такъв?

Скути продължаваше да се глези и да приближава бавно глава, явно готов да я оближе.

Като оголи зъби към лабрадора, майката на Томи издаде предупредителен гърлен звук.

Уплашен, Скути се сви, отдръпна се, но после се озъби и изръмжа в отговор. Ушите му прилепнаха към главата.

Майката на Томи направи още по-страшна гримаса и изръмжа много по-заплашително от кучето.

Скути изскимтя и се оттегли, като се сви в ъгъла на задната седалка.

— Завий наляво на следващата пресечка — изкомандва старата виетнамка.

С надежда да спечели благоразположението на майка си Томи подхвана:

— Мамо, съжалявам за онова, което се е случило с Май. Какво ли я е прихванало, че да избяга с някакъв фокусник?

Като се наклони, за да изгледа мрачно Томи в огледалото, тя процеди:

— Брат й даде лош пример. Младо момиче — съсипано от лошия пример на брат му, бъдещето му — също.

— За кого ли става дума? — закачливо попита Дел.

— Мамо, не е честно — обади се Томи.

— Така е — съгласи се Дел. — Пък и Томи никога не е бягал с фокусници. — Тя отдели за миг поглед от пътя и погледна младия мъж — Нали не си бягал, любителю на тофу?

— А сватбата й беше уговорена — намеси се майка Фан, — предстоеше й блестящо бъдеще. Сега доброто виетнамско момче си замина без булка.

— Как така уговорен брак? — зачуди се Дел.

— Нгуейн е много добро момче — нареждаше майката на Томи.

— Чип Нгуейн? — опита се да си спомни Дел.

Майката на Томи изсъска с отвращение:

— Не е глупавият детектив, който търчи по блондинки и стреля по всичко живо наоколо.

— Нгуейн е едно от най-често срещаните виетнамски имена — като Смит между английските — поясни Томи.

— Тогава защо не си нарече детектива Чип Смит?

— Сигурно трябваше да го направя.

— Ще ти кажа защо не си го направил — погледна го Дел. — Защото се гордееш с произхода си.

— Той пикае на произхода си — обади се майката на Томи.

— Мамо!

Томи така се стресна от грубия й език, че гърдите го стегнаха и той с мъка си пое дъх. Тя никога не използваше нецензурирани думи. А това, че сега го направи, показваше, че е ужасно ядосана, повече от всякога.

Дел подхвана кротко:

— Всъщност, госпожо Фан, вие не разбирате добре Томи. Семейството е много важно за него. Ако му дадете възможност…

— Нали ти казах, че не те харесвам?

— Мисля, че споменахте нещо подобно — потвърди Дел.

— И колкото повече говориш, толкова по-малко те харесвам.

— Мамо, не съм те чувал никога да говориш толкова грубо… Никога не си била толкова груба с човек извън семейството.

— Е, сега ме виждаш. Завий наляво, момиче — Дел изпълни указанията, а майката на Томи въздъхна тъжно и продължително. — Момчето, което гласяхме за Май, не е глупавият Чип Нгуейн. Този се казва Нгуейн Ху Ван, произхожда от семейство, което е вложило капитала си в приготвяне на закуски, има много магазини за понички. Беше най-подходящият за Май. Щяхме да имаме много внуци, хубави като Май. Сега ще дойдат чуждите деца на ония фокусник.

— А това не е ли най-важното? — попита Дел.

— Кое?

— Ами че ви е изненадала, избягала с мъжа, когото обича, и ще има деца от него. Животът не трябва да е прекалено предсказуем. Трябва да бъде изпълнен със загадки и тайнственост. Нови хора, нови обичаи, нова надежда, нови мечти — да не се губи уважението към старото, винаги да се зачита традицията, но всичко винаги да бъде ново.

— Колкото повече говориш, толкова по-малко те харесвам — повтори виетнамката.

— Да, вече го казахте.

— Но ти не ме слушаш.

— Това е моя грешка — призна Дел.

— Не слушаш.