Тик-так

— Това е толкова трогателно. Не съм се вълнувала така от погребението на Нед, когато Франк Синатра прочете прощална слово.

Дел се приближи до фотьойла на майка си и сложи ръка върху рамото й.

— Недей, мамо. Всичко е наред.

Госпожа Пейн се обърна към Томи.

— Франк беше толкова красноречив. Нали беше красноречив, Дел?

— Беше първокласен, както винаги — съгласи се Дел.

— Дори охраната ми се просълзи от словото — продължи госпожа Пейн. — Наложи се, разбира се, да отида на погребението между двама здравеняци полицаи, защото ме бяха арестували за убийство.

— Ясно — убедително кимна Томи.

— Е, нямах нищо против тях — продължи госпожа Пейн. — Знаеха, че бях застреляла Нед в сърцето и не можеха да видят в това нищо освен убийство, бяха толкова слепи за истината, но накрая всичко се оправи. Както и да е, двамата мили полицаи толкова се развълнуваха от прекрасните неща, които Франк каза за Нед, че когато той започна да пее „Беше много хубава година“, просто не можаха да се сдържат и се разплакаха като бебета. Оставих ги да си разделят пакетчето ми с тоалетни кърпички.

Тъй като не можа да му хрумне нищо по-утешително, Томи промърмори:

— Такава трагедия — да умре толкова млад.

— О — спря го с ръка майката на Дел, — Нед не беше чак толкова млад. Беше навършил шейсет и три години, когато го застрелях.

Очарован от това необичайно семейство, Томи забрави за миг, че персоналният му часовник на съдбата бързо отмерваше времето до фаталния час и набързо пресметна някои неща наум.

— Ако е умрял преди осемнайсет години, когато Дел е била десетгодишна… вие трябва да сте били на трийсет и две тогава. А той на шейсет и три, нали?

Като изпрати Скути на пода, а самата тя се надигна от фотьойла, Джулия-Розалин-Уайнона-Лилит съобщи:

— Беше любов, която се разгоря от май до декември. Бях двайсетгодишна, когато се запознахме, а той минаваше петдесетте, но от момента, когато го видях, разбрах — той беше човекът. Не че тогава бях някакво обикновено младо момиче, скъпи Томи. О, аз жадувах за приключения, за познания. Искаше ми се просто да погълна живота. Трябваше ми по-възрастен мъж с опит, който да е видял всичко и да е склонен да ме учи. А Нед беше разкошен. С Елвис, който ни пееше „Блу Хавай“ — горкичкият, тогава беше настинал лошо, но все пак дойде да пее, — ние се оженихме в ласвегаска черква деветнайсет часа след като се бяхме запознали и нито за миг след това не съжалихме. Медения си месец започнахме, като скочихме с парашут в най-дивата част на мексиканската джунгла Кампече на полуостров Юкатан. Целият ни багаж бяха два остри ножа, руло с дълго въже, карта, компас и бутилка добро червено вино. Успяхме да се доберем благополучно до цивилизацията само за петнайсет дни — бяхме по-влюбени от всякога.

— Имаше право — обърна се Томи към Дел. — Майка ти наистина е страхотна.

Госпожа Пейн се усмихна лъчезарно на дъщеря си и така заличи беглата прилика с майката на Томи, макар да носеше същото ао дай и попита:

— Деливъранс, скъпа, ти наистина ли си казала това за мене?

Двете жени се прегърнаха. После и Томи прегърна майката на Дел.

— Надявам се да ни поканите някоя вечер да гледаме шоуто на Дейвид Летърман.

— Разбира се, скъпо момче. А се надявам и ти да живееш достатъчно дълго, за да имаш възможността да го видиш.

— А сега — обърна се Дел към Томи — е мой ред да видя твоята майка.

Госпожа Пейн ги придружи през музикалния салон, по дългия коридор и до входната врата.

Ягуарът с двата диференциала ги чакаше пред изхода. Вече не валеше.

Томи отвори дясната врата и издърпа седалката напред, а Скути с готовност скочи отзад.

Докато Дел заобикаляше торпедото, госпожа Пейн подвикна на дъщеря си от входната врата на Голямата купчина:

— А когато като богомолките му отхапеш главата и започнеш да го ядеш жив, опитай се да го направиш бързо и безболезнено. Той е толкова мило момче.

Томи срещна погледа на Дел над покрива на колата и тя му се усмихна.

— Ще видиш, всичко ще свърши, преди да разбереш какво става. Уверявам те.

ОСМА ГЛАВА

В дома на Томи Фан на Хънтингтън Бийч майката на Томи го очакваше на алеята на улицата. Макар облаците по нощното небе да бяха започнали да просветляват, тя беше сложила гумени ботуши, черни домашни панталони, шлифер и дъждобран на главата. Способностите й да предсказва времето явно не можеха да се мерят със способностите на госпожа Пейн.

Дел остана зад волана, без да гаси мотора.

Като излезе от ягуара, Томи започна:

— Мамо, не мислех…

— Сядай на задната седалка — сряза го тя. — Аз ще седна отпред до тази ужасна жена. — Той се поколеба, но майка му настоя: — Хайде, глупаво момче, остава по-малко от час до зазоряване.

Томи се вмъкна на задната седалка при Скути.

Когато майка му седна при Дел и хлопна дясната врата, Томи се приведе от задната седалка и каза:

— Мамо, бих искал да те запозная с Деливъранс Пейн. Дел, това е…

Майка му се намръщи и направо обяви:

— Тя не ми харесва.

Дел само се усмихна.

— Така ли? Аз пък вече харесвам сина ви.

— Да вървим — отсече майката на Томи.

Като се приготвяше, Дел попита:

— Накъде?