Тик-так

— Тя наистина се опитва да ме убие.

— Недей да крещиш и да се държиш шантаво като вманиачения си смахнат детектив от твоите книжлета.

— Тя се опитва да ме убие!

— Опитва се само да те сплаши, така че да уважаваш повече нашите стари виетнамски традиции.

Зад тях чудовището наду въздушната сирена на тежката машина — три дълги сигнала, с които ликуващо известяваше, че краят на жертвата му наближава.

— Мамо, това същество вече уби трима невинни мъже тая вечер и със сигурност ще убие мене, ако може.

Майката на Томи със съжаление въздъхна.

— На Ки Транг Дай магията не винаги й се удава така, както би желала.

— Какво?

— Докато е приготвяла парцалената кукла, сигурно е пропуснала да сложи някоя от необходимите магически съставки или пък с погрешна вълшебна дума е призовала някой страховит демон от подземния свят. Станала е грешка.

— Грешка ли?

— Всеки понякога допуска грешки.

— Затова са и заклинанията за разваляне — обади се Дел.

— Заклевам се, че ще убия госпожа Ки — процеди вбесено Томи.

— Не ставай глупав — сгълча го майка Фан. — Ки Транг Дай е добра жена, а ти не би убил една добра жена.

— Тя не е добра жена, по дяволите!

— Томи, друг път не съм те виждала толкова вбесен — с укор в гласа каза Дел.

— Ще я убия — предизвикателно повтори Томи.

Майка Фан подхвана:

— Госпожа Ки никога не използва магията за собствена облага, не забогатява чрез нея, а си работи честно като фризьорка. Използва магията само един-два пъти годишно, за да помогне на хората.

— Е, това на мене ни най-малко не ми помогна — отсече Томи.

— Аха — убедено кимна Дел. — Всичко е ясно.

— Какво? — погледна я Томи. — Какво ти е ясно?

Въздушната сирена на камиона изсвири отново.

Дел се обърна към майката на Томи.

— Смятате ли да му кажете?

— Ти не ми харесваш — напомни й майка Фан.

— Просто не ме познавате достатъчно добре.

— Никога няма да те опозная повече.

— Нека първо да обядваме заедно, пък тогава ще видим.

Томи изведнъж се почувства почти заслепен от внезапно прозрение. Изкрещя вбесен:

— Мамо, за Бога, ти да не си поискала от това чудовище, от тая откачена Дай, да приготви парцалената кукла?

— Не! — тръсна глава майка му. Извърна се и го погледна в очите, докато той се накланяше към нея от задната седалка. — Никога. Ти понякога си неразумен и неблагодарен син, не искаш да станеш лекар, да работиш в пекарната, главата ти е пълна с глупави мечти, но по сърце не си лошо момче, никога не си бил лошо момче.

Думите й трогнаха Томи. В течение на годините тя премерваше похвалите си скъпернически, с капкомер, така че признанието й, че той — макар и безразсъден — не е наистина лошо момче… е, това вече беше пълна купа майчина любов.

— С Ки Транг Дай и с другите госпожи играем ма-джонг. Играем на карти. А докато играем, си говорим. Разказваме си чий син е влязъл в банда, чий съпруг е изневерил. Говорим си за работата на децата, за лудориите на внуците. Аз им разказвам за тебе — как си се отдалечил от семейството, от самия себе си, как се откъсваш от корените си, мъчиш се да бъдеш чист американец, но не можеш и ще се провалиш.

— Аз наистина съм американец — възрази Томи.

— Никога няма да бъдеш — увери го тя, а очите й бяха изпълнени с любов и страх за него.

Томи бе обзет от ужасна тъга. Майка му всъщност искаше да каже, че тя никога няма да се почувства американка, че тя се е провалила. Бяха й отнели родината, а нея бяха преместили в свят, където никога нямаше да се чувства у дома, въпреки че тук беше славната земя на голямото изобилие, на гостоприемството и на свободата. Американската мечта, която Томи с такава страст жадуваше да осъществи най-пълно, за нея беше постижима, но с цената на ограничения. Той бе пристигнал отвъд океана достатъчно млад, за да се преустрои изцяло, но тя завинаги щеше да пази в сърцето си Стария свят, а носталгията по неговите достойнства и красоти щяха да се усилват от времето и разстоянието. Тази носталгия пораждаше меланхоличен унес, от който тя нямаше никога да се отърси. И тъй като не можеше да стане американка в душата си, за нея беше трудно — ако не и невъзможно — да повярва, че е възможно децата й да се преобразят, така че естествено се тревожеше да не би стремленията им да ги доведат до разочарования и горчивина.

— Аз наистина съм американец — повтори тихо Томи.

— Не съм карала глупавата Ки Транг дай да прави парцалена кукла. Тя сама решила да те изплаши. Научих го едва преди два часа.

— Вярвам ти — увери я Томи.

— Ти си добро момче.

Той се пресегна към предната седалка.

Майка Фан пое ръката му и я стисна.

— Хубаво, чене съм сантиментална като моята майка — подхвърли Дел. — Щях така да се разплача, че нямаше да виждам пътя.

Вътрешността на ягуара вече бе изпълнена с ярката светлина на фаровете на влекача, който се беше доближил плътно зад тях.

Въздушната сирена изтръби веднъж-дваж и ягуарът се разтресе от вибрациите.

Томи вече не смееше да се извърне.