Тик-так

Майка Фан извади нещо от чантичката си.

Томи не видя да види какво точно държеше в ръка, но му стана ясно, когато чу поредица от характерни електронни звуци.

— Какво правиш, мамо?

— Обаждам се.

— По какво?

— По клетъчен телефон — небрежно отвърна тя.

Той удивен попита:

— Ти имаш клетъчен телефон?

— Защо не?

— Аз си мислех, че клетъчните телефони са само за големите клечки.

— Вече не са. Всички имат клетъчни телефони.

— Аха. Освен това си мислех, че е прекалено опасно да се говори по телефона в движение.

— Аз не карам колата, а се возя.

— За Бога, Томи — обади се Дел, — говориш така, като че ли живееш в Средните векове.

Той отново се обърна назад. Цяла пряка зад тях камионът отново се беше показал на улицата, от която бяха завили. Не се беше разпаднал. Беше цял-целеничък и невредим.

Някой сигурно отговори на позвъняването на майка Фан, защото тя се представи и заговори на виетнамски.

На по-малко от пряка и половина зад тях тежката машина завиваше на кръстовището.

Томи погледна часовника си.

— По кое време се зазорява?

— Не знам — отвърна Дел. — Остава може би половин час, може би четирийсет минути.

— Твоята майка сигурно щеше да знае с точност до минутата, до секундата.

— Сигурно — съгласи се Дел.

Макар Томи да разбираше само откъслечни думи от онова, което говореше майка Фан, му беше съвсем ясно, че е вбесена от нещо, което човекът от другия край на линията й бе казал. Синът й се намръщи от тона й и беше доволен, че самият той не беше обект на нейния гняв.

Зад тях камионът се приближаваше. Дистанцията помежду им беше сведена до една пряка.

Томи разтревожен се обади:

— Дел!

— Виждам — увери го тя, като пак погледна в огледалото, а после отново увеличи скоростта, макар че те и така се движеха опасно бързо през жилищния квартал.

След пореден порой от ругатни на виетнамски майката на Томи изключи клетъчния телефон и измърмори:

— Глупава жена.

— Хайде да сменим темата — посъветва я Дел.

— Не говоря за тебе — поясни майка Фан. — От тебе добро не може да се очаква, ти си лоша и опасна, но не си глупава.

— Благодаря — смънка Дел.

— Говоря за Ки. Глупава жена.

— Кой? — попита Томи.

— Госпожа Ки Транг Дай?

— Глупава жена.

— Освен, че е глупава, коя е тя?

— Фризьорката.

Томи си призна:

— Все още нямам представа защо трябва да ходим при някаква фризьорка.

— Трябва да си направиш прическа — пошегува се Дел.

Моторът на ягуара бучеше така силно, че майка Фан трябваше почти да крещи, за да я чуят.

— Тя не е само фризьорка. Тя ми е приятелка. С нея и още няколко дами всяка седмица играем ма-джонг, а понякога и бридж.

— Отиваме на закуска и на една хубава игра ма-джонг — съобщи Дел на Томи.

Майка Фан поясни:

— Ки е на моята възраст, но е различна.

— Какво й е различното? — поинтересува се Томи.

— Ки е много старомодна, свикнала е с виетнамските обичаи и не може да се приспособи към новия свят, не иска нищо да се промени.

— О, ясно — съгласи се Томи с ирония. — Тя е съвършено различна от тебе, мамо.

Той се обърна на седалката си и погледна разтревожен през задното стъклото. Камионът сега беше още по-близо, може би само на две трети от пресечката.

— Ки — продължи майка Фан — не е от Сайгон като нашето семейство, не е родена гражданка. Тя е от пущинаците, от някакво забутано село по поречието на река Ксан, близо до границата с Лаос и Камбоджа. По река Ксан има само джунгли. Но някои хора там са странни, имат странни умения.

— Какви странни умения? — попита Томи.

— Те правят магии. Но не уменията на глупавия Роланд Айрънарйт, който вади заек от шапката си и Май го намира за умен.

— Магия — механично повтори Томи.

— Бяла магия за любов и успех в бизнеса. А също и черна магия.

— Какво е това черна магия?

— Разговарят с мъртвите — зловещо произнесе майка Фан, научават тайни за земята на мъртвите, заставят мъртвите да ходят и да работят като роби.

Огромният влекач вече беше на половин пряка зад тях. С приближаването воят на мотора му започна да надвива шума от мотора на ягуара.

Дел изтръгваше от колата всичко, на което беше способна, но продължаваше да изостава.

Майката на Томи продължи:

— Магията на хората по поречието на Ксан изкарва духовете от тъмния подземен свят и отправя проклятие към враговете на магьосника.

— Тая река Ксан явно е част от планетата, която е под влияние на зли извънземни сили — заключи Дел.

— Госпожа Ки знае тази магия. Знае как да накара умрелия да се измъкне от гроба си и да убие, когото му е заръчано да убие. Как да използва жабешки вътрешности, накиснати във вълшебен еликсир, който да накара сърцето и черния дроб на врага да се превърнат в каша. Как да урочаса някоя блудница и тя да роди дете с човешка глава, кучешко тяло и рачешки щипци вместо ръце.

— И ти играеш ма-джонг с такава жена! — разгневен възкликна Томи.

— Понякога и бридж — напомни майка Фан.

— Но как си могла да се свържеш с такова чудовище?

— Не забравяй почитта към по-възрастните, момчето ми. Госпожа Дай е много по-голяма от тебе. А и не е чудовище. Като изключим глупостта с парцалената кукла, тя е добра жена.

— Тя се опитва да ме убие!

— Няма такова намерение.