Тик-так

Томи се отпусна във фотьойла си и заяви решително:

— Вече никога няма да се съмнявам в думите на жена от фамилията Пейн.

— Това е мъдро решение, скъпи.

— Кое е мъдро решение? — полюбопитства Дел, която тъкмо влизаше.

Майка й обясни:

— Твоят приятел е решил никога да не се съмнява в думите на жена от фамилията Пейн.

— Никога да не се съмняваш — потвърди Дел, — не е само мъдро. Това е най-важното условие, за да оцелееш.

— Макар да не преставам да си мисля и за женската богомолка — добави Томи.

— Какво искаш да кажеш?

— След като прекара известно време с партньора си и той й омръзне, тя му отхапва главата и го изяжда жив.

Като кимна към портативния телефон на масичката, Дел попита:

— Ти обади ли се, Томи?

— На кого да се обадя?

— На брат си.

Той беше забравил напълно Ги.

Дел му подаде телефона и той набра номера на брат си в пекарната „Сайгон в Новия свят“.

Госпожа Пейн се приведе в стола си, без да обезпокоява Скути, и изключи транстемпоралното радио, като прекъсна оркестъра на Глен Милър по средата на „Литъл браун джъг“.

Ги вдигна слушалката при второто позвъняване, а когато чу гласа на Томи, му каза с укор:

— Очаквах да ми се обадиш още преди час.

— Забави ме едно корабокрушение с яхта.

— Какво?

— Приведе ли ми бележката?

Ги се поколеба и после го попита:

— Ти още ли си с оная откачена блондинка?

— Да.

— Бих предпочел да си без нея.

Томи погледна към Дел и й се усмихна. А на Ги каза:

— Е, това е положението.

— Ще си изпатиш заради нея, Томи.

— Шегуваш се.

Ги мълчеше. Усещаше, че е объркан — нещо, което беше познато на Томи до болка.

Томи повтори:

— Успя ли да ми преведеш бележката?

— Не можа да изсъхне достатъчно. Не мога да ти предам целия текст… но и което разбрах, беше достатъчно, за да се побъркам от страх. Не те преследва никаква банда, Томи.

— А кой?

— Не съм сигурен. Но онова, което трябва да направиш, е да отидеш веднага да се видиш с мама.

Томи примигна и се надигна от фотьойла. Ръцете му изведнъж станаха лепкави от пот, като се сети колко е виновен пред майка си и семейството.

— При мама ли?

— Колкото повече вниквах в съдържанието на бележката, толкова повече се разтревожвах…

— А мама?

— … и накрая реших да й позвъня за съвет.

— По това време? — удивен възкликна Томи.

— Когато й разказах за бележката или поне за онова, което успях да разбера, и тя се разтревожи.

Като поглеждаше към Дел и майка й, Томи започна нервно да крачи със слушалката в ръка.

— Но аз наистина не исках мама да научи за всичко това, Ги.

— Тя разбира Стария свят, Томи, а онова същество принадлежи повече на Стария свят, отколкото на този.

— Но тя ще си помисли, че съм пиян…

— Тя те очаква, Томи.

— … като смахнатия ми детектив. — Устата му беше пресъхнала. — Значи ме чака?

— Не разполагаш с много време, Томи. Мисля, че най-добре ще е да отидеш там колкото можеш по-бързо. Не губи нито минута. Но не отивай там с блондинката.

— Не мога да не я взема.

— Ще си изпатиш заради нея, Томи — отново го предупреди брат му.

Томи погледна към Дел. Тя никак не изглеждаше като човек, заради когото той може да си изпати. Беше сресала прилежно косата си. Усмивката й беше толкова миловидна. И сега му намигна.

— Ще си изпатиш — повтори Ги.

— Вече говорихме за това. — Томи започна да губи търпение.

Брат му въздъхна.

— Добре, но поне се опитай да не притесняваш мама. Днес беше ужасен ден за нея.

— И моят не беше кой знае колко щастлив.

— Май е избягала от къщи.

Май беше по-малката им сестра.

— Избягала? — поразен възкликна Томи. — С кого е избягала?

— С един фокусник.

— Какъв фокусник?

— Никой от нас нямаше представа, че се среща с него — въздъхна Ги.

— За първи път чувам, че сестра ми се е срещала с фокусник — натърти Томи, защото не искаше в никакъв случай да бъде обвинен, че е бил съучастник в тази осъдителна проява на независимост от страна на сестра му.

Бившата балерина, немигнала от Калното езеро насам, се обади от фотьойла си:

— Фокусник — колко романтично!

Ги продължи:

— Казва се Роланд Айрънрайт.

— Името му не звучи като на виетнамец.

— Не е такъв.

— О, Господи. — Томи лесно можеше да си представи настроението, в което щеше да е майка му, когато се появеше на прага с Дел Пейн.

Ги поясни:

— Той има доста спектакли в Лас Вегас. Двамата с Май наели самолет до там и се оженили, а мама разбрала тази вечер и не беше казала на никого, докато аз не й се обадих преди малко и не я разговорих.

Томи бе обзет от чувство на вина.

— По дяволите, трябваше да отида на вечеря при нея, на ком таай кам.

— Иди сега, Томи — подкани го брат му. — Тя може би ще намери начин да ти помогне. Каза да побързаш.

— Обичам те, Ги.

— Е, да… и аз те обичам, Томи.

— Обичам Тон и Май, мама и татко, така си е, обичам толкова много всички ви… но искам да бъда независим.

— Знам, братко. Знам. Виж какво, сега ще се обадя на мама и ще й кажа, че вече си тръгнал. Побързай, времето ти почти е изтекло!

Когато остави слушалката, Томи забеляза, че майката на Дел попива сълзите в крайчетата на очите си с кърпичка.

С треперещ глас тя проговори: