Татко

— Съвсем безопасно е, Джони. Бес, искам да кажа, Бет, ужасно се страхуваш от земетресенията, нали? Е, ние решихме проблема. Това изобретение ще предсказва земетресенията. Докато работи безшумно — нямаш причина за тревога. Ако предстои земетресение, светва лампичка и започва да звъни. Ще имаш на разположение два дни да се скриеш под легло или където решиш, че ще бъдеш в безопасност.

Дядо става внимателно, отива до баба и отново я целува. Тя ме гледа над рамото му, а аз настройвам предсказателя. Поставям помпата под дивана, за да не се вижда. Останалото сме изработили така, че изглежда като направено и монтирано от професионалисти. Готов съм да го включа в електрическата мрежа. Дядо вдига ръце като диригент на симфоничен оркестър.

— Дръжте си шапките, дами и господа, старт!

Насочва пръст към мен и аз включвам машинката. Лампата в аквариума светва, моторът се върти, тя помпи, излива и върти водата — точно като в увеселителен парк в центъра на града. Баба и татко са вторачени в нея занемели. Дядо обяснява.

— Виждате ли, тя трябва да си работи така непрекъснато. Ако има земетресение, водата започва да се върти обратно и задейства алармената система. Как ви се струва?

Повече не мога да мълча.

— Това е изключително изобретение и произведение на изкуството, ако питате мен. Това е работа на истински гений!

Баба посочва окото си, за да видя дали в него не плуват корабчета. Хили се, но изглежда напрегната.

— Вие и двамата сте се побъркали; това ви е в кръвта. Човек, който има капчица разум, никога няма да направи такава щура измишльотина.

Татко се интересува как ще работи при евентуално земетресение. Навежда се напред и дядо обяснява за Кориолис и за въртящите пръчки. Пускам телевизора. Предсказателят си работи — все едно, че си имаме малък фонтан или водопад върху масичката за кафе. Веднага мога да го продам на разните глупаци и откачени колекционери на щуротии. Баба все още мята светкавици с очи и се държи като ухапана от оса.

— Били, аз не знам нищо за земетресенията, но ти казвам едно: ти не можеш да държиш тази машинка върху масата за кафе тук, във всекидневната. Само от шума й ще полудея; то е като нещо, измислено от Бък Роджърс. Джак, може би ще си я сложиш в оранжерията и ще ми кажеш, когато започне да звъни.

Това е. Дядо ме поглежда и се усмихва. Не мисля, че някой от нас е очаквал тя да приеме нещата по друг начин. Честно казано, радвам се. Премествам предсказателя в моята спалня и си го слагам на нощното шкафче. Докато заспя, го наблюдавам. Затварям бавно очи и си представям, че слушам водопад. Дано проклетото нещо не започне да звъни през нощта.

Глава 22

Радвам се, когато идва петък и мога да заведа мама при Делибро. След случая с предсказателя на земетресения тя е убедена, че татко е опасно луд.

Гримира се и се издокарва, така че (като се изключат спиранията, за да поеме дъх) човек не може да й даде истинската възраст, а още по-малко да предположи, че наскоро е била в толкова тежко състояние.

Психиатърът ми казва, че иска само да проучи отношенията й с татко; предполагам, че е надушил нещо.

В чакалнята мама дебне като лисица. Очите й не изпускат и най-малката подробност; презрително изсумтява заради секретарката японка.

Делибро идва и веднага влиза в ролята си на любящ син. Мама е поласкана; не бях забелязал преди, но той изглежда много добре за нисък мъж. А може и да не е така — може просто да ни е изиграл някакъв хипнотичен трик.

Мама пита направо:

— Наистина ли мислите, че съпругът ми е гений, или Джаки си съчинява?

Истинска фронтална атака с картечници и гаубици. Намесвам се веднага.

— Майка се безпокои, защото вчера татко направи изобретение, което нарича предсказател на земетресения. Може би той сам ще ви разкаже за него, когато дойде следващия път.

Няма начин да го предупредя: тя така ни е притиснала до стената, че и двамата попадаме под обстрела й. Надявам се, че съм притъпил първия й удар.

— Представяте ли си. Той пуска зелена вода през фуния в осветен аквариум и твърди, че това щяло да предсказва земетресения. Учени от цял свят харчат милиони долари и пак не могат да се справят, а той си въобразява, че го е направил с боклуци за десет долара от магазина за вехтории. За вас може да е работа на гений, но аз го наричам чиста лудост.

Е, това си е. Да видим сега как Делибро ще си заслужи парите.

* * *

— Много интересно, госпожо Тремънт. Бихте ли разказали точно как стана това? Сигурен съм, че е било ужасно изпитание за вашите нерви, особено сега, когато трябва да сте толкова загрижена за здравето си.

Усмихва се като портиер в жилищна кооперация на Пето авеню. Прегръща я и я повежда към кабинета си.

Наистина е добър. По дяволите, как е разбрал за нервите й? Аз не съм му казвал, че мама говори за нервите си от времето, когато съм бил шестмесечно бебе.

Бях дванайсетгодишен, когато разбрах най-сетне, че нервите не са като пръстите на ръката. До този момент бях сигурен, че майка има специален чифт, който виси някъде по нея, скрит от погледа.