Татко

— Не се тревожи, бабо, нищо му няма. Има причина за онази работа с умивалника и лодчиците. Той подготвя изненада за теб и аз му помагам. Не се плаши, не е луд.

— Исусе, Света Дева Марио и Йосиф! И ти си точно толкова глупав, колкото баща ти и онзи психиатър! Какво прави за мен — лодчица-играчка? Няма да се изненадам, ако е така; няма да се учудвам на нищо, което той прави. Ако той не е побъркан, тогава трябва аз да съм лудата; а ако все още не съм, то сигурно скоро ще бъда! Повече не мога да понасям това!

Дори и да се опитам да й обясня нещата, няма да има никакъв смисъл. Скачам на мотора и отпрашвам за „Кълвър Сентър“. Паркирам зад магазина и за петнайсет минути се сдобивам с всичко с изключение на водната помпа. Никой не може да ми каже къде продават такива помпи. Когато се прибирам, намирам дядо в работилницата; разглобил е нещо на тезгяха. Стара електрическа самобръсначка. Показвам му купеното и му казвам за помпата.

— Добре, Били, така и предполагах. Можем да направим малка помпа от това старо моторче тук.

Посочва моторчето върху тезгяха. Как, по дяволите, ще направи помпа от електромотор на стара самобръсначка?

— Ще се наложи ти да свършиш по-голяма част от работата, Били. Но сам ще се увериш — преди да се усетиш, ще имаме чудесна малка помпа на разположение.

Работим цял следобед. Накара ме да изрежа вентила от вътрешна гума на колело; залепваме го с епоксидна смола и след това закрепваме полученото към система от тръби. Показва ми как да прикрепя духалото към мотора, и — невероятно! — когато го свързваме към тръба, потопена във вода, направеното от нас приспособление помпи като откачено.

Сетне пробиваме малък отвор във фунията. От външната й страна залепяме с епоксидно лепило тръба като клапан: докато водата тече в една посока, клапанът е затворен; отваря се в момента, в който тя промени посоката си, и тогава през отвора изтича вода.

После правим малка Т-връзка с тръбите там, където може да влезе вода. Ако в Т-връзката влезе вода, тя затваря веригата чрез проводници, свързани с батериите. Едновременно се задействат и звънецът, и лампичката.

Сковаваме малък корпус за помпата и той го боядисва в черно. После поставяме фунията в отвора на аквариума. Единият край на пластмасова тръба виси над фунията на телена кукичка от закачалка за палто; другият й край минава през помпата и се връща в аквариума. Напълваме го със зелена вода, боядисана с боя за великденски яйца. Водата се изпомпва нагоре и се излива във фунията, откъдето непрекъснато изтича обратно с въртене според ефекта на Кориолис. Дядо монтира в аквариума и водонепромокаема лампа — и то е осветен през цялото време.

Цялата система работи съвършено. Водата непрекъснато се пълни отгоре, върти се, излива се в аквариума, изпомпва се отново. Човек може да изпадне в хипноза — все едно, че гледаш работеща пералня или една от онези вулканични лампи. Толкова е красиво, че няма значение дали предсказва земетресения или не. И без това кой знае дали някога ще разберем това.

Междувременно татко се връща и баба ми веднага му се оплаква от нас. Той ме пита какво става, казвам му, че правим изобретение. Допълвам, че то ще бъде изненада. Татко се безпокои особено много как тя ще възприеме това. Успокоявам го, че всичко ще е наред. От своя страна той ме осведомява, че бременността на Марти започва да й личи и че трябва да се видя с нея. Някак странно е да мисля за Марти като за бременна жена; това ме кара да се чувствам по-стар, а тя като че ли се превръща в нещо повече от сестра.

Вечерята е истински кошмар — баба ми е в истерия. Татко или мълчи, или се опитва да поддържа някакъв безопасен разговор. Двамата с дядо нямаме търпение да се върнем в работилничката.

Приключваме към осем. Боята върху кутиите не е изсъхнала съвсем. Слагам цялата машинарийка в кашон и го отнасяме във всекидневната. Дядо върви до мен с лице, грейнало в широка усмивка. За мен този ден с него беше страхотен.

Татко и баба гледат „Малка къща в прерията“; най-вероятно само баба гледа, а той й прави компания. Поставяме кашона на пода до масичката за кафе и търсим контакт. Намираме го и аз пляскам с ръце.

— Драги присъстващи, сега ще демонстрираме най-великото откритие на нашия век, единствения и неповторим предсказател на земетресения. Тази вечер имаме късмет: между нас е и самият изобретател, доктор Джон Тремънт.

Дядо седи на дивана и се усмихва. Виждам, че мръсният кашон във всекидневната е смачкал фасона на баба.

— Джаки, казвам ти, тия двамата тук са толкова глупави, колкото си и ти. Какво има все пак в този кашон, Били? Няма да търпя никакви животни в къщата — само цапат, а все аз чистя.

— Не се безпокой, мамо. Казват, че става въпрос за изобретение; това не е животно. Я ми кажи, Том Суифт, какъв е шансът това нещо да гръмне?