Татко

— Били, заинтригувах се от ефекта на ускорение на Кориолис преди трийсет години, когато работех за „Дъглас“. Опитвахме се да вградим автоматичен коректив на Кориолис към навигационната система на бомбардировачите. Беше много секретно и аз работих върху това повече от година. Накрая трябваше да се откажем. Причината за ефекта на Кориолис е, че земята се върти с различна скорост в зависимост от отдалечеността от екватора. Тук, в Лос Анджелис, ние се въртим с над хиляда двеста и шест километра в час, но в Бостън скоростта им на въртене е само около деветстотин и шейсет и пет километра в час. Всичко бе толкова сложно за мен, че не можах да го проумея и ме преместиха на друга работа. Пилотите продължиха да правят сами необходимата компенсация. Знаеш, че ако летиш от Сиатъл за Ню Йорк, ще се озовеш в Бразилия, ако не компенсираш ефекта на Кориолис.

Все още се взира в мен, като че ли се страхува, че няма да му повярвам.

— Но, Били, това нещо за Кориолис заседна в мозъка ми и аз винаги наблюдавам изтичането на водата от умивалника.

— После, през 1953 година, когато се роди сестра ти Марта, забелязах, че водата започна да се излива в канала, като се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това продължи три дни — точно преди голямото земетресение в Бейкърсфийлд. Продължи да се върти в обратна посока още шест дни след земетресението. Не казах на никого. Нямаше смисъл, още повече след като едното нещо изобщо се предполага, че не се случва. После, през 1971 година, стана онова ужасно земетресение в Нюхол, на около трийсет километра оттук. Забелязах, че пет дни след него водата се въртеше в обратна посока. Този път казах на Джоан — нейната къща е по-близо до Нюхол; тя провери и потвърди, че водата се върти обратно и там. Оттогава и двамата с Джоан непрекъснато следим водата при изливането й в канала. Преди две години водата при нея започна да се върти обратно. Проверихме с умивалника и тук — също. Два дни по-късно имаше земетресение в пустинята, което не се почувства тук, но силата му беше пет цяло и три по скалата на Рихтер.

Разказва ми всичко това най-спокойно. Погледни го само — седи си кротко тук и вероятно открива нещо много важно!

— Хей, дядо, но това е страхотно! Някои изследователи трябва да научат за това; може би ще могат да го преценят и разработят.

— Аз имам по-добра идея, Били. Знам начин, с който можем да направим проверка сами и може би да си създадем малко удоволствие. Знаеш, че баба ти обича Калифорния, но се страхува до смърт от земетресения. По време на онова в Нюхол, докато се люлеехме в леглото, си мислех, че няма да го преживее. Дори звукът от прелитащите самолети я хвърля в паника. Сега, с това нейно болно сърце, сигурно ще бъде от значение, ако направим някакъв вид приспособление за предсказване на земетресения. Как ти се струва?

— Да-а, ще бъде голяма работа — но как?

— Знам как, Били, но имам нужда от твоята помощ.

Протяга ръце.

— Тези ръце вече не са така стабилни и определено не са така силни. Хайде двамата с теб да направим заедно уред за предсказване на земетресенията. Ще работим тайно. Това ще бъде изненада за баба ти.

— Какво ще кажем на баба и татко? Те ще искат да знаят с какво се занимаваме.

— Ще им кажем, че това е тайна. Имаме право на малка тайна. Когато го направим и той работи, ще ги изненадаме с него.

— Да-а, но баба изпадна в истерия от това, че си играеш с лодчици в умивалника. Какво да й кажа? Какво ще си помисли?

— Всичко ще бъде наред, Били; ще й кажа, че работим по научен проект. Ще й поговоря, но ние едва ли можем да постигнем много с нея. Баба ти и без това от дълго време е убедена, че съм луд.

Усмихва се и клати глава, като че ли това е най-смешното нещо в света.

— Били, ето, вземи този молив и лист хартия; запиши нещата, които трябва да купиш. Първо, голяма прозрачна пластмасова фуния, поне два пъти по-голяма от тази тук. Второ, аквариум с диаметър на отвора около двайсет и пет сантиметра; ще имаме нужда и от няколко пластмасови тръби с вътрешен диаметър пет милиметра; батерия за фенерче, крушка и звънец, онова ново епоксидно лепило. Ще трябва да се купи и малка електрическа помпа от тези, които се използват за аквариуми: не въздушна, а водна помпа. Можеш да намериш всичко в магазина за декоративни рибки. Купи зелена боя за боядисване на яйца. Тук, в работилницата, имам стара тръба — мисля, че това е всичко, от което ще имаме нужда.

Пъха ръка в задния си джоб и измъква портмоне. Подава ми банкнота от десет долара, прибавя още една от пет долара.

— Ако това не стигне, Били, ще ми кажеш.

Преповтарям написаното. То е такъв странен асортимент, че за нищо на света не бих искал да обяснявам на баба, а даже и на татко какво ще купувам.

Когато се връщаме, баба излиза от задната спалня, бавно приближава до нас. Дядо я прегръща и я целува. Тя си умира от страх. Иска да я последвам в спалнята. Намигам на дядо и влизам след нея.

— Какво става, Били? Защо се държи като побъркан? Видя ли го как ме целуна пред тебе? Никога по-рано не е вършил такива неща.