Татко

Сега към нас протягат каменни юмруци масивните планини на Сиера Невада и ние започваме снижаване, теглени надолу; моторите сменят тона си: следва дълго спускане. Виждам благоустроени жилищни квартали с ясната плетеница на улиците им. В огърлицата от къщи проблясват лазурът и тюркоазът на плувните басейни.

В далечината диша океанът. Обгръща ме вцепеняващо спокойствие. Чувствам някак, че съм готов за всичко онова, което ме очаква долу.

Може би поне за част от него.