Татко

— Това е част от отговора, Били. Повечето учени твърдят, че ефектът на Кориолис не е толкова силен, че да накара водата в мивката да се върти в каквато и да било посока.

Отново изтегля запушалката; наблюдавам водата заедно с него. Тя наистина се върти по посока на часовниковата стрелка, както можеше да се очаква. Лодчиците му се завъртат на повърхността, но после водовъртежът ги подхваща и той ги спасява точно преди да потънат в канала.

— А сега гледай, Били.

Пълни мивката догоре и отново пуска лодчиците си. Този път, преди да изтегли запушалката, върти водата с ръка в обратна посока. Измъква запушалката. Отначало лодчиците се завъртат в посока, обратна на часовниковата стрелка, но постепенно водата променя движението си.

— Видя ли това, Били? За двайсет и шести път го правя — резултатът е един и същ.

— Но, дядо, нали точно в това се състои ефектът на Кориолис.

Отстъпва към коша за мръсни дрехи и взема бастуна си. Не мисля, че е луд. И къде, по дяволите, е чел за ефекта на Кориолис?

— Били, в това е проблемът. Силата на този ефект на ускоряване е само 0.005, т.е. пет хилядни от сантиметъра от секунда на квадрат, докато нормалната сила на гравитация е около деветстотин осемдесет и пет сантиметра на секунда на квадрат. С други думи, силата на земното привличане е почти двеста хиляди пъти по-голяма от силата на ефекта на Кориолис. Каквито и изчисления да се направят, при това положение той просто не може да действа в малък съд с вода. Но сега след двайсет и седем опита, моят коефициент на грешка става много малък. Нещо не е наред.

Навежда се и отново започва да пълни умивалника. Приближавам се до него; сякаш отново съм в училищната лаборатория.

— Били, причината, поради която водата изтича от умивалника с въртеливо движение, е триенето в резултат на земното привличане, което се упражнява върху водата от стената на умивалника. Водата в периферията е подложена на най-голямо въздействие от това триене, а в центъра се върти по-лесно и резултатът е, че в крайна сметка водата се движи с различни скорости в центъра и в периферията. С намаляване на обема при изтичането в канала скоростите се увеличават. Получава се водовъртеж или воден циклон при изтичането на водата в канала. Впечатлен съм от факта, че въртенето е винаги по посока на часовниковата стрелка. Започвам да си мисля, дали нашият умивалник не е направен така, че водата да се върти и да изтича по-бързо в канала.

— Били, ще позвъниш ли на „Стандърт Плъминг“ на „Сепулведа“ и да ги запиташ дали правят умивалници и вани с някакво изкривяване? Бих се обадил и сам, но мразя да говоря по телефон.

Обещавам да го направя — ще направя всичко, което да го спаси от тази щура идея. Хиляди дяволи! Къде е учил за ускорение, земно притегляне, коефициент на грешка? Мислех, че е изкарал само осми клас.

Намирам телефона на „Стандърт Плъминг“ и след три опита се свързвам с някого в производствения отдел, който ме уверява, че техните умивалници както от неръждаема стомана, така и от порцелан са с правилна форма без никакви закривявания. Знам какво си мисли онзи — че се опитвам да направя рекламация. Предавам отговора му на дядо. Той клати глава.

— Били, това е само едната възможност. Може би ще трябва да опитаме и с други. Къде можем да намерим много умивалници?

Хората непрекъснато ми задават въпроси, на които сами си отговарят.

— Знам, Били. Игрището за кегли точно зад хълма. Ходих там на път за обществената пералня; там има поне десет умивалника.

Исусе, той се отлепва от коша за мръсни дрехи; готов е да тръгне!

— Но, дядо, татко е взел колата. Как ще отидем до там, не можем да стигнем пеш.

— Мотоциклетът е на алеята пред къщата, Били. Можем да отидем с него. Пътувам с баща ти и нямахме никакви проблеми при паркирането.

Напълно е сериозен! Но ако баба разбере, че съм завел дядо с мотоциклета до игрището за кегли, за да пуска в умивалниците лодчиците си, сигурно ще извика ченгетата. Той измъква скапаните каски, които все още държим тук; готов е за мотоциклета. В края на краищата защо пък да не го закарам? Освен това и на мен започва да ми става интересно.

Изтиквам мотора до края на улицата. Дядо върви до мен. Слава Богу, поне не е с бастуна! Надявам се, баба да не ни чуе. Той с мъка се покатерва отзад, рита надолу опорите за краката и се хваща здраво. Какво, по дяволите, е накарало моят старец да се носи насам-натам с неговия старец отзад върху тази купчина старо желязо? Човек никога не знае какво да очаква от татко.

Отиваме до игрището за кегли, минаваме край пътечките и влизаме в стаята за почивка. Отстрани сигурно изглеждаме, сякаш сме си определили много ексцентрична, перверзна среща. Слава Богу, рано е и там няма хора: цялата стая е на наше разположение. Първо, правим запушалки от хартиени кърпички и пълним всички умивалници. Това ни отнема около десетина минути. Нямам представа какво, по дяволите, ще кажем, ако влезе управителят. Решавам веднага, че обясненията ще ги дава дядо.