Свещена любов

Издутината на пениса му я накара да преглътне мъчително.

Тъкмо се канеше да го попита дали да продължи, когато погледна нагоре и осъзна, че той не бе на себе си. В буквалния смисъл. Или трябваше да продължи започнатото, или той щеше да иде под душа полуоблечен.

Докато смъкваше панталоните надолу под бедрата му, погледът й се закова в мъжкия му орган. Тя си спомняше усещането, когато го бе притиснал към тялото й в съня си. Това, което виждаше сега, в онзи момент й се беше сторило с много по‑големи размери и беше твърдо, докато се търкаше в бедрото й.

Дължеше се на възбудата. Строгата лекция на предишната Директрис във връзка с ритуала по съчетаването им, беше дала пълни подробности за случващото се с мъжете, готови за секс.

Също така й беше обяснила за болката, изпитвана от жените.

Наложи си да спре да мисли за тези неща, коленичи, за да довърши работата си с панталоните, и осъзна, че първо трябваше да свали ботушите от краката му. Борейки се с гънките кожена материя около глезените му, тя успя да свали единия ботуш, като се опря на него и го принуди да прехвърли тежестта си. Започна да се труди върху другия крак… и установи, че той беше изкуственият.

Продължи започнатото, без да спира и за миг. Недъгът му нямаше значение за нея, въпреки че й се щеше да знае как е пострадал така жестоко. Сигурно се бе случило по време на бой. Да жертва толкова много за расата им…

Панталоните бяха свалени по същия начин като ботушите. Чрез поредица от странни подръпвания, които Примейлът като че не забелязваше. Той просто стоеше върху мраморния под, на който крак тя поискаше, стабилен като дъб. Когато най‑накрая хвърли поглед нагоре, върху тялото му бяха останали само две неща – слипове с надпис «Калвин Клайн» и металната протеза, заместваща липсващата част между коляното и пода.

Тя отиде до кабината с водната струя и отвори вратата.

– Ваша светлост, падащата вода ви очаква.

Той обърна глава към нея.

– Благодаря.

Бързо свали бельото си и тръгна гол към нея.

Дъхът на Кормия спря. Масивният му член висеше мек и дълъг между краката.

– Ще останеш ли, докато се къпя? – попита той.

– Какво… Такова ли е желанието ви?

– Да.

– Тогава… Да, ще остана.

1 1.

Примейлът изчезна зад стъклената преграда и Кормия го наблюдаваше как застана с гръб към струята. Прекрасната му коса изгуби обема си, когато се намокри. Той изръмжа, изви гръб и повдигна ръце, така че тялото му оформи изящна дъга, а водата се стичаше през кичурите на косата му по гърдите.

Кормия прехапа долната си устна, когато той се пресегна и взе едно шише. Чу се свистящ звук, когато той го стисна над дланта си веднъж… два пъти… Върна го на мястото му, после вдигна ръце към главата си и започна да масажира косата си. Започна да се стича пяна и да капе по пода пред краката му. Разнеслият се аромат й напомни за въздуха отвън.

С крака, на които не можеше да се довери, и кожа също така гореща като водната струя, под която се намираше той, Кормия седна на мраморния ръб на джакузито. Примейлът взе един сапун, потърка го между дланите си и сапуниса ръцете и раменете си. Позна, че това е същият сапун, който бе използвала и тя, по мириса му, който се смеси приятно с аромата на онова, с което беше измил косата си.

С раздразнение осъзна, че има защо да ревнува от вадичките сапунена вода, стичащи се надолу по тялото му и по масивните му гладки бедра, и се почуди дали той би й позволил да се присъедини към него. Нямаше как да знае. За разлика от някои от сестрите си тя не можеше да чете мислите на другите.

Но можеше ли наистина да си представи себе си застанала пред него и положила ръце върху кожата му под топлата струя?

Да. Да, можеше.

Примейлът плъзна сапуна по‑надолу към гърдите и корема си. После обхвана с ръка намиращото се между краката му и прекара насапунисана длан върху горната и долната му страна. Движенията му бяха разочароващо пестеливи.

За нея това беше странен вид мъчение – изпитваше сладостна болка да го наблюдава в този интимен момент. Искаше иМ се да продължи вечно, но знаеше, че ще трябва да се задоволи със спомените си.

Когато той спря водата и пристъпи навън, тя му подаде кърпа колкото можа по‑бързо, за да скрие от погледа си висящото му мъжко достойнство.

Докато се подсушаваше, мускулите му играеха под златистата кожа, първо се напрягаха, а после се отпускаха отново. След като уви кърпата около кръста си, той се протегна за друга и започна да подсушава косата си, като търкаше усилено влажните къдрици. Шумът от падането на кърпата отекна в покритото с мрамор помещение.

Или може би това бяха ударите на сърцето й?

Косата му беше заплетена, когато привърши, но той като че не го забелязваше. Хвърли поглед към нея.

– Трябва да си легна. Имам да запълня четири часа и може да започна с това веднага.

Тя не разбра какво имаше предвид, но кимна.

– Добре, но косата ви…

Той я докосна, сякаш едва сега забелязваше, че има нещо прикрепено към скалпа си.

– Бихте ли искали да я среша? – попита тя.

На лицето му се появи странно изражение.

– Ако имаш желание. Някой… Някой веднъж ми каза, че съм много безжалостен към нея.