Свещена любов

Тя плъзна ръцете си под неговите, заби нокти в гърба му и се впи още по‑жадно във вената му. Почувства се замаяна – не, той я буташе назад, за да я положи на пода. Не я беше грижа какво щеше да прави с нея, нито къде щеше да се случи, защото вкусът му я поглъщаше, докато тя поглъщаше него. Интересуваше я само струята на живота му, проникваща между устните й и в гърлото й, а после в стомаха и друго не й беше нужно.

Робата ий… Робата й бе вдигната високо. Раздалечи бедрата й, но този път с ръце.

Да.

Разсъдъкът на Фюри не функционираше. С тялото му не бяха във връзка. Водеше го само инстинктът. С жената, пиеща от вената му, и с възбудата му на път да експлодира, основната му цел беше да проникне в нея, преди това да се случи.

Всичко свързано с нея и с него изведнъж беше различно. И неотложно.

Копнееше да я обладае по всички възможни начини, и то не само временно, както се случваше при секса. Искаше да остави следа от себе си чрез кръвта и семето си и после да повтори процеса на другия ден отново и отново. Трябваше да я покрие цялата, така че всеки проклет мръсник на планетата да знае, че доближи ли я, ще си има работа с него, и то такава, че ще си изплюе всички зъби и ще са му нужни шини за всички крайници.

Моя.

Фюри дръпна робата й, за да разкрие вагината й. О, да, ето я. Чувстваше топлината, излъчвана от нея и…

– Мамка му – изръмжа. Беше влажна, бликаща, преливаща.

Ако имаше начин да я задържи на вената си и едновременно с това да се впие там долу, не би се замислил и за миг. Най‑доброто, което можеше да стори, беше да притисне с пръсти и после да ги засмуче с устни.

Когато облиза пръстите си Фюри потръпна при вкуса й, изнесе таза си напред и върхът на члена му се отърка в сърцевината й.

Точно когато се притисна в нея и усети как плътта й е готова да го поеме… проклетият, ненавистен медальон на Примейла започна да вибрира на бюрото точно до тях. Шумът беше като от противопожарна аларма.

Не му обръщай внимание, не му обръщай внимание, не му обръщай внимание…

Кормия отдели устни от гърлото му и очите й, разширени и премрежени от жажда за кръв и секс, се насочиха към източника на звука.

– Какво е това?

– Нищо.

Медальонът се разтресе още по‑силно, като че протестираше. Или пък ликуваше, задето беше съсипал момента.

Може би се беше съюзил с Магьосника.

Винаги съм на разположение , припя Магьосника.

Фюри се претърколи настрани от Кормия, като едновременно с това я покри. С порой злостни ругатни той се избута назад, докато не се опря в леглото и хвана главата си в ръце.

И двамата дишаха тежко, а подлото златно бижу се удряше в четката му за коса.

Звукът напомни на Фюри, че между него и Кормия нямаше интимност. Пелерината на традициите и обстоятелствата ги обгръщаше напълно и всичко, вършено от тях, имаше много по‑сериозни последствия от тези при нормално хранене и секс между мъж и жена.

Кормия се изправи на крака, като че знаеше точно какво си мисли той.

– Благодаря ви за това, че ми дарихте вената си.

Нямаше какво да й отговори. Гърлото му беше задавено от гняв и ругатни.

Вратата се затвори зад нея, а той отлично знаеше защо се спря. Нямаше нищо общо с това, че бяха прекъснати. Ако го желаеше, можеше да продължи.

Работата беше там, че спеше ли с нея, трябваше да спи и с всички останали.

Протегна се към нощната масичка, взе цигара и я запали.

Ако беше извършил сношение с Кормия, нямаше връщане назад. Трябваше да създаде четирийсет подобия на Бела… да оплоди четирийсет Избраници и да ги повери на милостта на родилното ложе.

Трябваше да бъде любовник на всички тях, баща на всичките им деца и техен господар според всичките им традиции, а както се чувстваше в момента, едва успяваше да преживее дните и нощите, носейки отговорност само за себе си.

Фюри се загледа в горящото връхче на ръчно свитата цигара. За него беше шок да осъзнае, че би искал да притежава Кормия, ако опираше само до тях двамата. Толкова силно я желаеше.

Намръщи се. Боже… Беше я желал през цялото време.

Но нещата не бяха така прости.

Припомни си как беше ресала косата му и с изненада осъзна, че тя беше успяла да го утеши, и то не само с движенията на четката. Самото й присъствие го беше отпуснало. Като се започнеше от аромата на жасмин и се стигнеше до плавните й движения и мекия тон на гласа й.

Никой, дори и Бела, не успяваше да го успокои. Никой не можеше да разхлаби железните обръчи около гръдния му кош и да му позволи да вдиша дълбоко.

Кормия успя.

Кормия го направи.

Което значеше, че в момента той копнееше за нея на всяко възможно ниво.