Свещена любов

– Задължен съм ви – каза лесърът и се затътри към края на улицата. Движеше се с гръб към сградата, без да отделя поглед от Зейдист и с дуло, насочено към Фюри. Когато минаваше покрай полицаите, взе от жената пистолета, без съмнение деветмилиметров, като не срещна никаква съпротива.

Убиецът насочи дулото му към Зи. При две заети с оръжие ръце черната му кръв бликна в силна струя от раната.

– Бих ви застрелял и двамата, но тогава игричките ви с контролиране на съзнанието няма да действат върху този перфектен екип, съставен от редиците на най‑почтените граждани на Колдуел. Предполагам, ще трябва да се държа прилично.

– За бога. – Зи премести тежестта си върху другия крак, като че нямаше търпение да му се нахвърли.

– Моля те, не споменавай напразно името му – отговори убиецът, вече стигнал до ъгъла, от който се бяха появили полицаите. – Приятна вечер, господа.

Дребосъкът изчезна бързо, без дори да се чуе звук от стъпките му.

Фюри накара ченгетата да се върнат в патрулната си кола и жената се обади в управлението, за да докладва, че при проверката си в пряката не са установили кавги и нарушение на обществения ред. Но липсващият пистолет можеше да предизвика неприятности. Проклет убиец. Каквито и спомени да им внушеше, не можеше да реши проблема с липсващото деветмилиметрово оръжие.

– Дай й твоя пистолет – нареди на Зейдист.

Близнакът му извади пълнителя, докато вървеше към колата. Не избърса оръжието, преди да го пусне в скута на жената. Нямаше нужда. Вампирите не оставяха пръстови отпечатъци, по които да бъдат идентифицирани.

– Ще е късметлийка, ако не полудее след случилото се – каза Зи.

Да. Пистолетът не беше нейният и беше празен. Фюри направи най‑доброто, на което беше способен, като й остави спомен как купува ново оръжие и изпразва пълнителя, защото патроните са дефектни. Не беше кой знае какво. Особено като се имаше предвид, че пистолетите на Братството бяха със заличени номера.

Фюри накара полицая зад волана да върне на заден по улицата. Посока? Към участъка за почивка и кафе.

Когато останаха сами, Зи обърна глава към Фюри и го погледна в очите.

– Непременно ли държиш да се събудиш мъртъв?

Фюри провери протезата си. Беше в изправност. Поне за ежедневна употреба. Беше се разхлабила на мястото, където я закачаше под коляното си. Не беше безопасно да се бие с нея.

Пъхна я в крачола на кожените си панталони, прикачи я и се изправи.

– Отивам си вкъщи.

– Чу ли ме?

– Да, чух те. – Той срещна погледа на близнака си и си помисли, че сигурно му е много трудно да зададе такъв въпрос. Желанието на Зи да умре беше непрекъснато, преди да срещне Бела, а това като че се беше случило вчера.

Зи смръщи вежди над потъмнелите си очи.

– Върви право у дома.

– Да, точно така. Право у дома.

Той се обърна, а Зи попита грубо:

– Не забрави ли нещо?

Фюри се замисли за безбройните случаи, в които беше следвал брат си, решен да го спре да убие себе си или някой друг. Спомни си как не можеше да заспи от тревога дали Зи ще оцелее, защото отказваше да приема кръв от жени вампири и настояваше за човешка кръв. Припомни си и болезнената тъга, която изпитваше всеки път, като погледнеше обезобразеното лице на брат си.

После в съзнанието му изникна нощта, в която беше застанал пред огледалото, отряза косата си и прекара острие по собственото си чело и страна, за да изглежда като Зи… за да заеме мястото на близнака си и да рискува да се подложи на садистичната мъст на лесъра.

Замисли се за това, как беше прострелял крака си, за да спаси и двама им.

Фюри погледна през рамо.

– Не. Помня всичко. Абсолютно всичко.

Без следа от угризения той се дематериализира и прие отново форма на «Трейд Стрийт».

Докато стоеше изправен пред «Зироу Сам», сърцето и съзнанието му крещяха. Като направляван от чужда ръка, той пресече улицата, сякаш беше избран за тази мисия на самоунищожение, потупан по рамото и повикан от кокалестия показалец на зависимостта си.

Не можеше да се противопостави на поканата. По‑лошо – не искаше да го направи.

Докато приближаваше главния вход на клуба, краката му – истинският и онзи, изработен от титан – изпълняваха волята на Магьосника. Заведоха го право пред вратата, преминаха през охраната на ВИП зоната, оставиха зад гърба му масите и се отправиха към офиса на Ривендж в дъното.

Маврите кимнаха и единият от тях заговори в часовника си. Докато чакаше, Фюри отлично осъзнаваше, че е част от безкрайна въртележка. Въртеше се като върха на свредел, окопавайки се все по‑дълбоко в земята. Колкото по‑надолу достигаше, в толкова по‑богата жила от отровата проникваше. Онази, оплитаща живота му като паяк и примамваща го още по‑дълбоко. Източникът й беше неговата цел, а консумацията – финална дестинация, и достигането на всяко по‑ниско ниво беше неговото злокобно насърчение.

Мавърът отдясно кимна и отвори вратата към черната пещера. Именно тук се осъществяваха сделките с онези малки късчета от съкровището на Хадес, опаковани в целофанени пакетчета, и Фюри влезе с трепетно нетърпение.