Свещена любов

Вършейки това злодейство, той лекуваше себе си. Макар и само за кратко.

Доближи черния кинжал до кожата на лесъра и…

– Да не си посмял!

Фюри погледна през рамо. Близнакът му стоеше в началото на уличката – голяма черна сянка с обръсната глава. Лицето на Зейдист не се виждаше, но не му беше нужно да вижда смръщеното чело, за да му е ясна картината. Ядът прииждаше от него на талази.

Фюри затвори очи и поведе битка с ожесточения си гняв. По дяволите, това си беше обир. Чисто и просто обир.

Набързо си припомни за безбройните случаи, когато Зейдист беше настоявал да бъде пребиван от бой, да бъде удрян, докато лицето му не се покриеше с кръв. И брат му смяташе, че това, което той вършеше с лесъра, е нередно? Убиецът със сигурност беше погубил не малко невинни вампири. Защо това да беше по‑лошо, отколкото да молиш родния си брат да те премазва от бой, макар да знаеш, че това го съсипва и не е на себе си с дни след това?

– Махай се оттук – процеди Фюри и стегна хватката си над гърчещия се лесър. – Това си е моя работа. Не твоя.

– Моя работа е и още как. Каза ми, че ще спреш.

– Обърни се и си върви, Зи.

– За да дойде подкрепление и да те премаже ли?

Убиецът в ръцете на Фюри се мъчеше да се освободи. Беше толкова дребен и жилав, че почти успяваше. По дяволите, не, помисли си Фюри. Нямаше да изгуби наградата си. Преди да се усети какво прави, разпра корема на лесъра и прекара кинжала си през вътрешностите му.

Крясъкът на жертвата му беше по‑силен от ругатнята на Зейдист, но нито единият, нито другият звук не го развълнува. Беше му дошло до гуша от всичко, включително и от самия него.

Браво, момче , прошепна Магьосника. Точно такъв те харесвам.

В следващата секунда Зейдист беше до него, издърпа кинжала от ръцете му и го хвърли настрани. Лесърът загуби съзнание, а Фюри се изправи на крака, за да се изравни с близнака си.

Проблемът беше, че единият му прасец липсваше.

Опря се тежко на тухлената стена и вероятно изглеждаше като пиян, а това го вбеси още повече.

Зи вдигна протезата му и я подхвърли към него.

– Сложи я на мястото й.

Фюри я хвана с една ръка и се плъзна надолу по хладната неравна стена на сградата на химическото чистене.

По дяволите. Беше съсипан. Наистина съсипан, помисли си. А сега щеше да му се наложи да изтърпи и конското на братята.

Защо Зи не беше минал по друга пряка? Или по същата, но по друго време?

Имаше нужда от това. Защото ако не освободеше част от гнева си, щеше да полудее и щом Зи с неговите мазохистични щуротии не го разбираше… Майната му.

Зи извади кинжала си, заби го в първия лесър и го прати обратно при Омега. Остана загледан в петното от изгорено.

– Фъшкии от десет коня – заговори близнакът му на Древния език.

– Новият афтършейв на лесърите – измърмори Фюри и потърка очи.

– Мисля, че трябва добре да си помислите – произнесе някой сподавено, с тексаски акцент.

Зейдист се обърна, а Фюри вдигна глава. Дребният лесър се беше добрал до пистолета си и се беше прицелил във Фюри, като в същото време се взираше в Зи.

Отговорът на Зи беше да насочи Зиг Зауера си към убиеца.

– В задънена улица сме – каза онзи и се наведе с пъшкане, за да вдигне каубойската си шапка. Намести я на главата си и после отново притисна стомаха си. – Нали разбираш, ако ме застреляш, ръката ми ще натисне спусъка и аз ще уцеля приятеля ти. – Лесърът пое дълбоко въздух и издаде ново стенание. – Класическа патова ситуация, а нямаме цяла нощ, за да я разрешим. Вече беше произведен един изстрел и не се знае кой го е чул.

Тексаският мръсник беше прав. Центърът на Колдуел не беше като Долината на смъртта при пълнолуние. Имаше и други наоколо и не всички бяха от типа надрусани до крайност човешки същества. Имаше също и ченгета. И цивилни вампири. И лесъри. Пряката, разбира се, беше закътана, но предоставяше само относителна усамотеност.

Начин да се измъкнеш, приятел , обяви Магьосника.

– По дяволите – изруга Фюри.

– Да – измърмори убиецът. – Струва ми се, че точно там ще се озовем всички.

Сякаш в знак на потвърждение отнякъде зазвуча полицейска сирена, която се приближаваше към тях.

Никой не помръдна дори когато патрулната кола зави зад ъгъла и пое с висока скорост в пряката. Да, някой беше чул изстрела, произведен, докато Фюри и подобието на Джон Уейн се боричкаха, и беше натиснал бутоните на телефона.

Замръзналата жива сценка сред сградите очевидно беше забелязана от полицаите и колата спря с пронизително скърцане на спирачки.

Вратите рязко се отвориха.

– Хвърлете оръжията.

Гласът на лесъра беше мек като нощен въздух през лятото.

– Вие можете да се погрижите за това, нали?

– Предпочитам да ти сритам задника – изръмжа Зи в отговор.

– Хвърлете оръжията или ще стреляме!

Фюри пристъпи към тях и хипнотизира служителите на реда, мъж и жена, до състояние на полусън, като накара стоящия отдясно да влезе в колата и да угаси фаровете.