Свещена любов

Вярно бе: понякога думите са излишни.

Тя плъзна нежно върховете на пръстите си надолу по топлите, издялани от мрамор гърди, поспря върху зърното върху плоския мускул. Продължи надолу по ребрата и корема с техния прекрасен релеф. Гладки, толкова гладки.

Кожата на Примейла беше също така гладка.

Сърцето й заблъска лудо, когато дланта й достигна до таза на фигурата.

Изпълнилата я топлина нямаше нищо общо с камъка пред нея. В съзнанието си тя докосваше Примейла. Пръстите й обхождаха неговото тяло. Привличаше я неговата сексуалност, а не тази на статуята.

Ръката й се плъзна още по‑надолу и спря в горния край на срамната му кост.

Звукът от някой, който бе влетял в къщата, отекна нагоре във фоайето.

Кормия отскочи от скулптурата така бързо, че се спъна в края на робата си.

Тежки стъпки се заизкачваха по стълбите към втория етаж, а тя се скри в нишата на един прозорец и надникна иззад ъгъла.

Брат Зейдист се появи на върха на стълбището. Беше облечен в бойните си дрехи, с препасани на гърдите кинжали и пистолет на кръста, и ако се съдеше по израза на лицето му, битката още продължаваше.

След като се скри от погледа иМ, тя чу почукване по вратата на кабинета на краля.

Кормия се придвижи тихо по коридора и спря на ъгъла, зад който бе изчезнал братът.

Разнесе се остра команда и се чу как вратата се отвори и после се затвори.

Гласът на краля отекваше през стената, на която се беше опряла тя.

– Май не си в добро настроение тази вечер, Зи. Все едно някой е използвал тревната площ пред къщата ти вместо тоалетна.

Отговорът на брат Зейдист беше мрачен.

– Фюри прибра ли се вече?

– Тази вечер ли? Не, доколкото знам.

– Проклет мръсник. Каза, че се прибира у дома.

– Твоят близнак казва много неща. Защо не ме въведеш в настоящата драматична ситуация?

Свивайки се с надеждата да стане по‑малко забележима, Кормия се помоли никой да не се появи по коридора. Какво ли беше сторил Примейлът?

– Заварих го да си прави суши от лесъри.

Кралят изруга.

– Мислех, че ти е обещал да спре с това.

– Обеща ми.

Последва изръмжаване, докато кралят вероятно търкаше очите или слепоочията си.

– На какво точно се натъкна?

Последва дълга пауза.

Гласът на краля стана още по‑гърлен.

– Зи, приятелю, кажи ми. Трябва да знам пред какво съм изправен, когато се заема с него.

– Добре. Заварих го с двама лесъри. Протезата му беше откачена и около врата му имаше следа от душене с верига. Беше се надвесил над корема на единия от убийците с кинжал в ръка. Изобщо не забелязваше какво го заобикаля. Не погледна към мен, докато не заговорих. Можех да съм някой друг проклет лесър и тогава какво? В момента или щеше да бъде измъчван, или да е мъртъв.

– Какво да правя с него?

Гласът на Зи стана твърд.

– Не искам да бъде изхвърлен.

– Решението не е твое. И не ме гледай така. Все още съм ти шеф, откачен кучи сине. – Последва нова пауза. – По дяволите, започвам да мисля, че близнакът ти трябва спешно да бъде пратен на психиатър. Опасен е за себе си и за останалите. Ти говори ли с него?

– Бяхме прекъснати от колдуелската полиция.

– Въвлечени са били и ченгета? Боже …

– Така че нямах време за устни упражнения.

Гласовете им заглъхнаха, докато Зейдист не произнесе по‑силно:

– Осъзнаваш ли какво ще му причини това? Братството е неговият живот.

– Ти си този, който ми обърна внимание върху проблема. Помисли добре. Една седмица без битки и кратка почивка няма да са в състояние да го решат.

Отново настъпи мълчание.

– Трябва да отида да проверя как е Бела. Поговори с Фюри, преди напълно да сринеш живота му. Той ще те послуша. И му върни това.

Когато се чу звук от нещо тежко, поставено вероятно върху бюрото, Кормия се втурна в една от стаите за гости. Само миг по‑късно чу как брат Зейдист се отправи с тежки стъпки към стаята си.

Опасен за себе си и за останалите?

Тя не можеше да си представи Примейлът да се държи брутално с враговете им или да излага себе си на риск поради невнимание. Но защо би лъгал брат Зейдист?

Не би го направил.

Изведнъж почувствала изтощение, тя седна на ръба на леглото и се огледа безцелно. Стаята беше боядисана и обзаведена в същия нюанс на лилавото като любимите й рози.

Какъв прекрасен цвят , помисли си тя и се отпусна назад върху завивката.

Наистина беше прекрасен, но не успя да успокои напрежението й.