Свещена любов

В сравнение с тях братовчед му, Големия Томи, му се струваше не по‑висок от кен бира. И също толкова крехък.

– Косата ти е като на момиче – обяви господин Д.

– А ти миришеш на пяна за вана. Аз поне мога да се подстрижа.

– Използвах «Олд спайс».

– Другия път пробвай нещо по‑силно. Конски фъшкии например.

Господин Д. притисна дулото още по‑силно.

– Искам те на колене. Ръцете зад гърба. Наведи глава.

Той остана неподвижен, докато братът изпълняваше командата му, без дори да направи опит да използва твърдите си като стомана юмруци. При все женската му грива, вампирът не беше от онези, които би искал да му се измъкнат, и то не само защото пленяването на брат беше подвиг, достоен за вписване в историческите книги. Господин Д. бе хванал гърмяща змия за опашката и го знаеше.

Посягайки към колана за бокса си, той…

Последвалото се случи с времетраенето на едно примигване.

Братът се завъртя на едно коляно и с дланта си блъсна нагоре дулото. Господин Д. натисна спусъка по рефлекс и куршумът полетя безцелно в небето.

Още преди ехото от изстрела да заглъхне, господин Д. лежеше по гръб на земята, замаян и объркан, а каубойската му шапка беше паднала от главата му за пореден път.

Очите на брата бяха мъртви, когато погледна надолу, така безжизнени, че дори яркият им жълт цвят не можеше да промени това. Имаше логика да е така. Никой с капка здрав разум не би предприел такова действие, когато се намира на колене. Освен ако вече не беше мъртъв.

Братът вдигна юмрук над главата му.

Това със сигурност щеше да боли.

Господин Д. реагира бързо, освободи рамото си от хватката и се извъртя на една страна. С рязко движение ритна с двата си крака десния прасец на брата.

Последва звук от счупване и… мили боже, част от крака му отхвърча. Братът се олюля, а панталонът му остана празен от коляното надолу, но нямаше време за чудене. Огромният мръсник се строполи като съборена сграда. Господин Д. пропълзя, за да не бъде затиснат, и после се хвърли върху вампира, убеден, че ако не поемеше инициативата в ръкопашния бой, много скоро щеше да яде собствените си вътрешности. Обви тялото на брата с крак, грабна пълна шепа от педалската му коса и я дръпна назад с всичка сила, като междувременно посегна за ножа си.

Не успя да го извади. Братът се замята като мустанг, скачайки от земята и извисявайки се в пълен ръст. Господин Д. се вкопчи в него с крака и преметна ръка около врата, дебел колкото бедрото му.

Земята се разлюля под тях и – по дяволите! – братът се хвърли назад по гръб върху господин Д., сякаш той беше дюшек.

Все едно че върху гърдите му падна гранитна плоча.

За части от секундата господин Д. загуби способност да разсъждава и братът се възползва от това, като се извъртя на една страна и се опря на лакът. Докато господин Д. с пъшкане понечи да се надигне, пред него се появи черен кинжал и братът застана на колене.

Господин Д. зачака пробождането, като си помисли, че се е задържал на лидерската позиция по‑малко от три часа и че това си беше жив срам.

Вместо да бъде намушкан в сърцето, господин Д. почувства как ризата му беше измъкната от колана на панталона. Белият му корем проблесна в тъмнината и той погледна нагоре ужасен.

Това беше братът, който обичаше да кълца, преди да убие. Което значеше, че не го очаква лесна смърт. Процесът щеше да е дълъг и кървав. Със сигурност не беше Унищожителя, но този мръсник щеше да накара господин Д. да се потруди, преди да се добере до райските порти.

Лесърите може и да бяха мъртви, но изпитваха болка като всеки друг.

Фюри трябваше да успокои дишането си и да намери протезата си, вместо да се прави на Суини Тод с убиеца дребосък. Боже, разминаването му с куршума, носещ неговото име, би трябвало да го отрезви достатъчно, че да приключи задачата си и да се омете от пряката, преди да се бяха появили още врагове.

Но не. Разкриването на стомаха на лесъра едновременно го смрази до кости и го изпълни с топлина. Беше така оживен, както когато се прибираше в стаята си с торбичка, пълна с червен дим и без други планове за предстоящите десет часа.

Беше същият като наркомана, избягал по‑рано, щастлив с печалбата си от лотарията.

Гласът на Магьосника прекъсна радостното му очакване. Сякаш вълнението му беше привлякло призрака като развалено месо. Тази работа с кълцането е начин да се отличиш, защото да бъдеш обикновен неудачник, е доста банално, нали. Произлизаш от уважавано семейство, но ти ги провали. Така че действай, приятелю.

Фюри се съсредоточи върху потрепващата кожа, която бе разголил, и позволи усещането за черния кинжал в ръката му и парализиращият ужас на лесъра да нахлуят в него. Съзнанието му се успокои и Фюри се усмихна. Това беше неговият миг. Принадлежеше му. Щеше да има покой от гласа на Магьосника, докато правеше онова, което желаеше да стори на лесъра.