Свещена любов

Липсваше му тялото му, но или взимаше допамин и се примиряваше със страничните му ефекти, или танцуваше танго с тъмната си страна. А това беше тежка битка, в която не беше сигурен, че може да победи.

Рив взе бастуна си и бавно се изправи от стола. В резултат на постоянното състояние на вцепененост балансът беше трудна работа, а гравитацията не му беше приятелка, така че придвижването до стената му отне повече време от нормалното. Когато стигна там, положи длан на изпъкналия правоъгълник и плоскостта с размерите на врата се отмести в стил «Стар Трек».

Черната спалня с баня, която се появи иззад нея, беше едно от трите му убежища и по някаква причина тук душът беше най‑хубав.

Вероятно защото с размерите си от едва двайсет квадратни метра банята можеше да придобие тропическа температура само с пускането на водната струя.

А когато непрекъснато ти е студено, това е сериозно предимство.

Съблече дрехите си и пусна водата, като се обръсна набързо, докато чакаше струята да стане нетърпимо вряла. Докато прекарваше бръснача по страните си, образът на мъжа, взиращ се в него от огледалото, беше същият както винаги. Прическа ирокез. Очи с цвят на аметист. Татуировки по гърдите и корема. Дълъг пенис, увиснал между краката.

Замисли се къде трябваше да ходи тази вечер и образът се смени, червена мъгла постепенно замени всички цветове пред погледа му. Не беше изненадан. Насилието беше начин да задоволи злата си природа, то беше същото като храната за гладуващия. И току‑що в офиса си той беше получил само малка вкусна хапка.

При нормални обстоятелства щеше да е време за още допамин. Химическият му спасител държеше под контрол най‑тежките му потребности на симпат , като ги заместваше с хипотермия, импотентност и вцепененост. Страничните ефекти бяха отвратителни, но трябваше да се направи нужното, а лъжите изискваха да бъдат поддържани.

Също и представянето.

Изнудвачката му държеше на представянето.

Обгърна члена си с ръка, сякаш можеше да го предпази от това, което щеше да му се наложи да върши по‑късно, и отиде да провери водата.

Макар парата във въздуха да беше така гъста, че той я усещаше като пяна в гърдите си, водата пак не беше достатъчно гореща. Никога не беше достатъчно.

Потърка очи със свободната си ръка. Продължаваше да вижда в червено, но му харесваше. По‑добре да срещне изнудвачката си на равна нога. Зло срещу зло. Симпат срещу симпат .

Рив пристъпи под струята и водата отми кръвта. Докато сапунисваше кожата си, вече се чувстваше мръсен, абсолютно нечист. Усещането щеше да става още по‑лошо до настъпването на зората.

Да… Отлично разбираше защо неговите работещи момичета изпълваха с пара съблекалнята в края на смените си. Уличниците обичаха вряла вода. Сапун и вряла вода. Понякога те и гъбата за баня бяха най‑доброто, което получаваш през нощта.

6.

Джон следеше Кормия с очи, докато тя тичаше и се въртеше в кръг по тревата, а бялата иМ роба се вееше, напомняйки отчасти знаме, отчасти криле. Не знаеше на Избраниците да им е позволено да тичат като волни птички с боси крака и имаше усещането, че тя нарушава правилата.

Ами, браво на нея. И беше приятна гледка за окото. В радостта си тя танцуваше, обгърната от нощта, но не беше част от тъмнината й. Приличаше на светулка, блестящо танцуващо създание на фона на гъстата гора.

Фюри трябва да види това , каза си Джон.

Телефонът му издаде звук и той го извади от джоба си. Съобщението от Куин гласеше: Можеш ли да накараш Фриц да те докара у Блей? Готови сме. Отговори веднага: Да.

Прибра блекберито и му се прииска да можеше да се дематериализира. Би трябвало да се опита за първи път около две седмици след преобразяването. Блей и Куин нямаха никакъв проблем с появяването и изчезването. А той? Същото беше, както когато започна да тренира и все беше най‑бавният, най‑слабият, най‑лошият във всичко. Беше нужно само да се концентрираш върху това, къде искаш да отидеш, и да си наложиш да се озовеш там. Или поне на теория. А той? Беше прекарал много време със затворени очи и лице, сбръчкано като на шарпей, в опит да тласне молекулите си през стаята, но оставаше все на същото място. Беше чувал, че понякога можело да отнеме година след преобразяването, преди да успееш да го постигнеш, но нищо чудно да беше нещо, което той никога нямаше да е способен да прави.

В такъв случай трябваше да си извади шофьорска книжка. Чувстваше се на дванайсет с постоянните си молби да бъде откаран някъде. Фриц беше чудесен шофьор, но не беше там работата. Джон искаше да бъде мъж, а не товар за някой доген .

Кормия направи още един кръг и тръгна обратно към къщата. Спря пред него, а робата й като че искаше да продължи, диплите й се разлюляха, преди да се спуснат около тялото й. Тя дишаше учестено, лицето й беше поруменяло, а на устните й грееше широка усмивка.