Стоманеният плъх

Той го взе от ръката ми, още преди да го покажа.

— И какво е това? — промърмори той, пробягвайки с поглед по разпечатката. — Но това е обикновен тежкотоварен пътнически кораб. Това е толкова военен кораб, колкото съм аз например.

Това не е лесно: да говориш и презрително да кривиш устни. Но се постарах да го направя едновременно.

— Разбира се няма да го намерите в регистъра на Лигата за военни кораби. Но ви казах, че малко разбирам от това. Стори ми се, че корабът е прекалено голям за целите, за които е предназначен. Той поглъща огромно количество енергия. При това има достатъчно много стари кораби. Това ме накара да помисля и поръчах да ми отпечатат пълния списък на корабите с такъв размер, конструирани в обозримо време. Можете да си представите учудването ми, когато след триминутно размишления „С&М“ даде списък само на шест реда. Единият беше построен за усвояването на друга галактика и доколкото ни е известно, все още е на път. Пет други, всичките Д-тип, са построени по време на експанзията, когато са се премествали огромни количества хора. За нашето време те са прекалено големи. Никак не ми даваше покой мисълта за какво може да бъде използван такъв огромен кораб. Преместих се назад във времето, преглеждайки с помощта на „С&М“ цялата история на усвояване на космоса, за да намеря подходящи сравнения. И ето, в Златния век на Имперските завоевания открих военен кораб от висш тип. Машината дори направи разпечатка за мен.

Инскин хвана двете снимки и започна да ги сравнява. Аз стоях зад гърба му и му показвах най-интересните детайли.

— Отбележете, машинната зала почти не е променена, ето и товарният трюм. Тази надстройка, очевидно нанесена в плана в последния момент, се маха и на мястото й се поставя оръдейна кула. Корпусите са идентични. Изменение тук, преместване там — и тежкият танкер става бърз линкор. Тези изменения могат да бъдат направени по време на строежа, а след това нанесени на чертежа. След известно време някой в Лигата ще открие, че корабът е завършен и може да бъде пуснат. Разбира се, могат да кажат, че това е случайност — чертежите на новопостроения кораб съвпадат на шест места с построения преди хиляда години. Но ако все пак мислите така, залагам сто срещу едно, че грешите.

Никакъв бас не се сключи тази нощ. Инскин имаше не по-лош нюх към всякакви съмнителни нещица. Обличайки се, той продължаваше да задава въпроси.

— А името на миролюбивата планета, която строи това чудовище от миналото?

— Цитануво. Втората планета на звезда в Северната Корона. Единствената обитаема планета в тази система.

— Никога не съм чувал за нея — каза Инскин, отваряйки вратата към кабинета си. — Това може да бъде както добър, така и лош признак. Не за пръв път бедата идва от такива места, за чието съществуване дори не подозираш.

С естествена сдържаност, с която винаги се отличаваше, той натисна копчето за срочно повикване на пулта си. Почти мигновено сънените чиновници и асистенти домъкнаха записите и отчетите. Ние се заровихме в тях.

Скромността не ми позволяваше да говоря пръв, но много скоро Инскин стигна до извода, който бях направил и аз. Той захвърли папката в другия край на кабинета и мрачно погледна зазоряващото се небе.

— Колкото повече гледам това, толкова по-подозрително става. На пръв поглед планетата няма абсолютно никакви мотиви за използването на военен кораб. Но те го строят, това е несъмнено, мога да се хвана на бас за купчина хиляди кредити, висока колкото нашата къща. И все пак, какво ще правят с него? Кога ще го построят? При тях културата е в разцвета си, няма безработица, имат в излишък тежки метали, пълно е с прекрасни магазини за всичко, което произвеждат. Няма кървава вражда, междуособици и други подобни. Ако не беше този военен кораб, можеха да бъдат наречени идеалната планета на Лигата. Трябва да науча за тях колкото може повече.

— Вече съобщих в космодрума, от ваше име, разбира се — казах аз. — Подготвят скоростния катер. Не по-късно от час ще мога да излетя.

— Не тичайте пред мен, ди Грийс — каза той с леден тон. — Засега все още аз давам заповеди и именно аз ще ви разреша, когато му дойде времето, самостоятелно да командвате.

За да го подтикна в необходимата ми посока, станах мазен и усмихнат.

— Аз, шефе, само се опитвам да ви помогна да получите повече информация. Та това не е реална операция, а само разузнаване. Аз мога да я изпълня не по-зле от всеки оперативен работник. И това ще ми помогне да придобия опит, толкова необходим за получаването на някакъв ранг…

— Добре — каза той. — Стига сте дрънкали. Вървете. Изяснете какво става. И веднага обратно. Никаква самодейност, това е заповед!

Стори ми се, че се съмнява относно самодейността. И беше прав.

Глава 5

Отделът по снабдяване и отделът по документацията ми дадоха всичко, което бе необходимо. Слънцето, чисто и ясно, грееше над хоризонта, когато сребристият скелет на кораба ми се издигна над сивото поле и се вряза в космоса.