Стоманеният плъх

Предметите бяха и тъпи, и неприятно скучни. Половината от времето минаваше в работата с архивите — изучаване на безбройните победи и няколкото поражения на Корпуса. Понякога ме обхващаше смъртна тъга, но разбирах, че това е част от изпитателния период — да ме понаблюдават не ме ли тегли към миналото. Усмирявах нрава си, потискайки прозевките и размишлявайки. Тъй като не можех нищо да променя тук, ми трябваше нещо по-така, което би сложило край на каторжната ми работа.

Това беше трудна задача, но аз го открих. След известно време узнах всичко и си го изясних. Наложи се да се занимавам с това, когато всички спяха, но донякъде това правеше търсенията дори по-интересни.

Когато работата стигна до отваряне на катинарите и разбиване на сейфове, бях длъжен да призная, че това не си заслужаваше. Вратите в личните апартаменти на Инскин се заключваха с реверсивен барабан от стар тип, който нищо не струваше да отворя. Трябваше да вляза спокойно през вратата, без шум. Но така, че Инскин да ме чуе. Лампата светна, той седеше в леглото, насочвайки към мен своя 0,75 калибров.

— Сигурно сте полудели, ди Грийс — изръмжа той. — Да влезете в стаята ми през нощта! Можех да ви застрелям!

— Не, не можехте — отговорих аз, когато той скри оръжието си под възглавницата. — Толкова любознателен човек като вас първо разговаря, после стреля. А пък и тези нощни страсти нямаше да ги има, ако екранът ви беше включен и можех да ви повикам.

Инскин се прозя и си наля чаша вода от автомата над леглото.

— Това, че съм глава на Специалния Корпус, не значи, че трябва да работя за целия Корпус. Понякога ми се налага да поспя. Екранът ми е включен само за свръхважно повикване, а не за всеки агент, нуждаещ се от утешение.

— Не значи ли това, че съм попаднал в категорията на нуждаещите се от утешение? — попитах аз колкото може по-мазно.

— Настанявайте се в която искате категория, дявол да ви вземе — изръмжа той, падайки отново в леглото. — А също така се преместете в коридора и елате при мен утре в работно време.

Стана ми жал за него. Той толкова много искаше да спи и възнамеряваше да заспи колкото може по-скоро.

— Знаете ли какво е това? — попитах го аз, пъхайки голяма блестяща снимка под дългия му счупен нос. Едното му око бавно се отвори.

— Голям военен кораб, който прилича на имперски. А сега в края на краищата се махайте! — простена той.

— Отличен отговор за такъв късен час — казах му аз вежливо. — Това е последният имперски линкор от най-висш клас. Несъмнено една от най-мощните машини за разрушаване от създадените когато и да било. Пълна защитна екранизация в диаметър от половин миля и въоръжение, способно да превърне в радиоактивна пепел всяка съществуваща днес флота.

— Изключвайки факта, че последният линкор е бил претопен преди повече от хиляда години — промърмори той.

Огледах се и доближих устните си до ухото му, за да изключа всякакво недоразумение. Говорех тихо, но ясно.

— Вярно, вярно — казах аз. — Но няма ли да се учудите дори малко, ако ви кажа, че един от тях се строи днес?

О, това трябваше да се види! Одеялото отлетя на една страна. Инскин отскочи в друга. С едно рязко движение той премина от лежащо положение в стоящо и се зае с изучаването на снимката ми. В пижамата, разбира се, той изглеждаше не особено привлекателно: ъгловато тяло на патешки крака, но ако краката бяха тънки, затова пък гласът беше много дебел.

— Говорете, ди Грийс, говорете, дявол да ви вземе! — изръмжа той. — Какви са тези глупости за военния кораб? Кой го строи?

Преди да започна да говоря, бавно извадих пиличка за нокти, ефектно отметнах ръка и започнах да обработвам пръстите си. С ъгълчето на окото си видях как лицето му почервенява. Това беше моето малко отмъщение.

— Настанете ди Грийс в архива, за да се ориентира по-добре. Нека се рови в прашните, вонящи папки с вековна давност. Именно това е необходимо за свободния дух на Джеймс ди Грийс. Научете го на дисциплина. Покажете му на какво се крепи Корпусът. При това архивът трябва да се приведе в ред.

Инскин отвори уста, но се отказа и я затвори. Той несъмнено разбра, че в дадения случай, за да не проточва нещата, е по-добре да не ме прекъсва. Аз се усмихвах. След това кимнах и продължих:

— По такъв начин искахте да ме държите в правия път. Да пречупите духа ми под предлога „изучаване на някои сведения за дейността на Корпуса“. В този смисъл планът ви се провали, стана нещо друго. Изучавайки последователно архива ви, аз го намерих за много интересен. Особено системата „С&М“ — категоризатор и памет. Това здание е пълно с машини, където се събират сведения и отчети от всички планети на Галактиката. Всичко това се класифицира, разполага по различни категории и фиксира в паметта. Изкопах това копие от информацията за полетите, която си поръчах. Винаги съм се интересувал от този въпрос…

— И още как — прекъсна ме Инскин. — На времето откраднахте доста кораби.

Удостоих го с горчив поглед и бавно продължих:

— Няма да ви досаждам с подробности, виждам, че сте нетърпелив, в крайна сметка изрових този чертеж.