Стоманеният плъх

Сложих си модно кепе, закопчах пелерината и бях готов. Останалият ми багаж бе миниран: пистолети, газ, отровни игли и други подобни. В краен случай всичко щеше да хвръкне във въздуха. М-3 тръгна с асансьора надолу, а аз слязох по черното стълбище. Срещнахме се на улицата.

Тъй като все още беше ден, не взех въртолет, а наех кола. Бавно тръгнахме из страната и по тъмно пристигнахме в дома на президента Фераро.

Както подобава на ръководителя на богата планета, домът беше великолепен. Моите тайни предпазни мерки бяха се оказали, меко казано, просто смехотворни. Аз със своя тристакилограмов робот минах през охраната и сигнализацията без задръжки. Президентът Фераро, ерген, обядваше. Това ми позволи да изследвам кабинета му без пречки.

Там нямаше абсолютно нищо. Нищо свързано с войни и военни кораби. Виж, ако бях шантажист, друга работа. Тук можеше да се намери нещо по-лошо от политическа корупция.

Когато след обяда Фераро се върна в кабинета си, там беше тъмно. Чух как мърмореше нещо за слугите и започна да опипва ключа на лампата. Но преди да го намери, роботът затвори вратата и включи светлината.

Седях на масата, пред мен лежаха всичките му лични документи, затиснати отгоре с пистолет, постарах се да изобразя на лицето си свирепо изражение. Докато не се беше свестил от шока, изкомандвах:

— Приближете се и седнете, бързо!

В същия момент роботът така го бутна, че не му оставаше избор, освен да се подчини. Когато видя на масата документите, очите му се опулиха, в гърлото му нещо забълбука. Без да му дам да се опомни, му пъхнах под носа книжката си.

— Аз съм адмирал Тар от Великия флот на Лигата. Това са пълномощията ми. Можете да ги проверите.

Те не можеха да бъдат различени от истинските, затова не се тревожех изобщо. Фераро започна бавно да изучава книжата, след това провери печатите с ултравиолетови лъчи. Това му даде време да се съвземе и да премине в настъпление.

— Какво означава поведението ви? Нахълтали сте в кабинета ми, извършили сте кражба с взлом…

— Положението ви е ужасно — казах аз с възможно най-задгробен глас.

От думите ми по лицето на Фераро премина сянка. Аз продължих:

— Арестувам ви за заговор, изнудване, кражба и много други неща, които окончателно ще се изяснят след изучаването на тези документи. Хвани го!

Тази последна заповед се отнасяше до робота, който отлично изигра ролята си. Той се наведе напред и хвана президента за колана.

— Мога да обясня — помоли се той. — Мога всичко да обясня. Не е необходимо да ме обвинявате във всичко това. Не знам какви са тези документи пред вас, затова няма да твърдя, че са фалшиви. Но вие знаете, че имам много врагове. Ако Лигата знаеше колко трудно е да се управлява тази изостанала планета…

— Е, добре, стига — прекъснах го аз с жест. — На всички въпроси ще отговаряте пред съда. А сега ми отговорете само на един въпрос: Защо строите военен кораб?

Този човек беше велик актьор. Очите му се разтвориха широко, челюстта увисна и той се строполи в креслото, сякаш са го ударили с чук. Когато отново можа да проговори, думи вече не бяха необходими. Целият му вид изразяваше оскърбена невинност.

— Какъв военен кораб? — въздъхна той.

— Военен кораб от най-висш клас, който се строи в корабостроителниците на Цитануво. В съответствие с тези чертежи — хвърлих ги на масата и му посочих горните ъгли. — А това е вашият собственоръчен подпис.

Фераро все още не беше дошъл на себе си. Той грабна документите и започна да ги изучава, не го карах да бърза. Накрая той ги хвърли настрана и тръсна глава.

— Нищо не знам за никакъв си военен кораб. Това са чертежите на новия товаропътнически лайнер. Това е всичко, което ми е известно. И там наистина стои моят подпис.

Произнесох следващия си въпрос бавно и внимателно, за да може смисълът му задължително да стигне до него.

— И така, вие отричате, че ви е известно каквото и да било за строителството на линкор от най-висш клас по тези чертежи?

— Това са чертежите на обикновен товаропътнически лайнер. Нищо друго не знам.

Лицето му придоби израз на обидено дете. Облегнах се назад, отпуснах се и извадих пура.

— Чуйте нещо за робота, който ви държи — започнах аз. Той погледна с недоумение, тъй като очевидно не беше забелязал, че роботът го държеше за кръста през цялото време.

— Това не е обикновен робот, в края на пръстите му са вградени много интересни прибори: термоелементи, галванометри и разни други любопитни неща. Докато говорехме, той регистрираше температурата на тялото ви, количеството пот и т.н. С други думи пред вас се намира ефективен и оперативен детектор на лъжата. Сега ще чуете как сте лъгали.

Фераро са дръпна от ръцете на робота, като че ли това беше отровна змия. Пуснах красиво кръгче дим.

— Говори — казах аз на робота, — лъга ли този човек по време на разговора.

— Много — отговори робота. — Точно 74% от всичко казано от него е лъжа.

— Много добре — кимнах аз, готвейки се да затворя последния катинар на моя капан. — Значи той е знаел всичко за линкора?