Стоманеният плъх

— Субектът не знае за линкора — възрази роботът. — Всичките му заявления както за кораба, така и за конструкцията му, бяха негативни.

Сега настъпи мой ред да се опуля, а на Фераро много би му олекнало, ако знаеше, че мен съвсем не ме интересуваха всичките му хитрини! Разбира се, получих удар под пояса, но не трябваше да си губя ума. Накарах мислите си да се върнат към изходната точка и да преценят ситуацията.

Ако президентът Фераро не знаеше за линкора, значи той служи просто за прикритие. Тогава кой е истинският виновник? Някаква милитаристична клика, желаеща да го свали и да завземе властта? Слабо се ориентирах в работите на планетата и реших да взема Фераро като помощник.

Това вече не беше трудно, дори не се наложи да го заплашвам с публикуването на документите, които намерих в бюрото му. Използвайки тези документи, можех да го накарам да играе по моята свирка. Но нямаше нужда от това. Щом му показах двата чертежа и му обясних приликите, той разбра всичко. На него без съмнение му беше по-лесно, отколкото на мен, да открие кой го е използвал като оръдие в ръцете си. Мълчаливо се споразумяхме да забравим документите.

Беше решено, че следващата стъпка трябва да бъдат корабостроителницата на Церентола. Президентът вече започна да обмисля как да използва ситуацията срещу политическите си противници. Дадох му да разбере, че Лигата иска да спре строителството на линкора. А след това нека играе на политика с опонентите си.

Договорихме се за това, извикахме кола, взвод охрана и тръгнахме към корабостроителницата. Пътят до там беше четири часа. През това време обмисляхме линията на поведението си.

Началникът на корабостроителницата се казваше Рока. Когато пристигнахме, той безгрижно спеше. Шпалир от мундири и пистолети бързо го свестиха. Стори ми се, че той е същият крадец и лъжец като Фераро. Невинен не би могъл да се изплаши толкова много.

Възползвайки се от ситуацията, залепих за него ходещия детектор на лъжата и започнах да му задавам въпроси.

Преди да завършим нашия „разговор“, вече си представях положението на нещата. То беше следното: началникът на корабостроителницата, която строи кораба, няма ни най-малка представа за истинското му предназначение.

Някой по-малко самоуверен, отколкото съм аз, или имащ по-малък жизнен опит, в този момент би могъл да се усъмни във всичко. Аз — не. Корабът съвпадаше с линкора поне на шест места, а аз не вярвах на случайните съвпадения. Кой път да избера? Ако имаш два избора — избери най-простия! Само не се спирай на глупави шансове и случайности.

Поглеждайки отново изходния чертеж, аз отново обърнах внимание на надстройката. За да се превърне кораба във военен, първо тя трябваше да се махне.

— Рока! — извиках аз застрашително. — Погледни тези чертежи, тази издатина тук. Тя все още ли е на кораба?

Той поклати глава и отговори:

— Не, чертежите бяха променени. Ние поставихме нов противометеоритен апарат за преминаване през планетарните астероидни слоеве.

Отворих чантата си и извадих нов чертеж.

— Апаратът ви случайно не напомня ли това? — подадох му чертежа през масата.

Той потри брадичката си, разглеждайки схемата.

— Да, като че ли — отговори той нерешително. — Не мога с точност да кажа, тъй като всички тези детайли не се отнасят до мен. Отговарям за работата като цяло. Но този детайл много прилича на този, който сега е поставен. Голяма работа. Колко пари похарчихме…

Това беше линкор, без капка съмнение! И в този момент една дума от казаното ме порази като гръм.

— Поставен! — викнах аз. — Вие казахте поставен?

— Да — нерешително отговори той. — Даже си спомням, че там имаше невероятни трудности…

— А още какво? — прекъснах го аз. Студена пот потече по гърба ми. — Двигателите, пултът за управление, те също ли са монтирани?

— Да, разбира се — отговори той. — Нима не знаете? Обичайният график беше силно съкратен и това предизвика маса непредвидени трудности.

Сега вече студената пот се лееше като река от мен. Първоначалният срок беше съкратен почти с година. И нямаше никакви причини да не бъде съкратен още повече.

— Колите! Оръжие! — извиках аз. — Към кораба! Ако е завършен, то ще имаме огромни неприятности и с нищо несравними трудности.

Охраната включи сирените и прожекторите и забивайки в пода акселераторите, се понесохме като светкавица в нощта към стапелите и влетяхме през вратата.

И все пак бяхме закъснели. Нощният пазач бясно замаха с ръце към нас, и конвоят спря. Корабът го нямаше.

Рока изобщо не можеше да повярва на това. Той ходеше напред-назад по празната площадка, на която се строеше корабът. Аз се качих в колата и седнах на задната седалка, от злоба дъвчех пура и се псувах на идиот.

Игнорирайки очевидните факти, като глупак си бях въобразил, че правителството на планетата участва в това строителство. То, разбира се, участваше, но само като камуфлаж. Почувствах присъствието на плъх — стоманен плъх. Плъх, който действаше така, както бих действал аз преди превъплъщението ми.

Сега, когато гризачът се измъкна, ми дойде идея от къде да започна издирванията.