Смарагдовозелено

Докато, според слуховете, якобитската армия вече е достигнала Дерби и се придвижва към Лондон, ние се настанихме в новата си главна квартира и се надяваме, че сведенията за 10 000 френски войници, които са се присъединили към младия претендент Бони принц Чарли*, няма да се окажат верни и ще можем да отпразнуваме една спокойна Коледа в града. Човек не може да си представи по-подходящо място за нас, пазителите, от старинните къщи тук, в Темпъл**, защото и рицарите тамплиери в крайна смета са били защитници на големи тайни. Внушителната църква „Темпъл” не само че се вижда от главната ни квартира, но и катакомбите й са свързани с нашите. Официално оттук ще можем да движим делата си, но ще има възможност и за настаняване на адепти, новаци, гости и разбира се, за прислужниците. Освен това ще оборудваме и няколко лаборатории за алхимични цели. Радваме се, че лорд Аластър не успя да разруши чрез клеветите си добрите взаимоотношения между графа и принца на Уелс*** (виж доклад от 2 декември), и благодарение на протекциите на Негово величество успяхме да се сдобием с този сграден комплекс.

* Чарлз Едуард Стюарт, наричан също Чарлз III, Хубавия (Бони) принц Чарли и Младия претендент, е претендент за короната на Англия, Шотландия и Ирландия. Син е на принц Джеймс Франсис Стюарт и внук на детронирания крал Джеймс II. Запомнен най-вече с подклаждането на неуспешно якобитско въстание през 1745 г., водено от него, което бива прекратено след поражението в битката при Калоден, с което се приключва окончателно якобитската кауза. — Бел. ред.

** Квартал в Лондон. Названието му идва от Средновековието, когато Орденът на тамплиерите е владеел района. — Бел. прев.

*** Принц на Уелс е титла, която традиционно се дава на наследника на действащия монарх на Обединеното Кралство. — Бел. прев.

Днес в драконовата зала ще се състои тържественото връчване на тайните документи, притежание на графа, на членовете на Вътрешния кръг.

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ

ДОКЛАД: СЪР ОЛИВЪР НЮТОН, ВЪТРЕШЕН КРЪГ

18 декември 1745 г.

Глава 4

Отне ми няколко секунди, за да привикна към сумрака. Само една газена лампа, поставена върху масата, осветяваше залата. На фона на меката й оскъдна светлина съзрях натюрморт, състоящ се от кошница, няколко кълбета розова вълна, чаена кана и чаша с десен от рози. И лейди Тилни, която седеше на един стол и плетеше. Беше значително по-стара от последната ни среща, червените й коси бяха прошарени от бели кичури и оформени в къдрава, порядъчно къса прическа. Но все още притежаваше онази величествена, надменна стойка, която бе толкова характерна и за моята баба. Тя не направи никакъв опит да се разпищи или пък да ме нападне с иглата за плетене.

— Весела Коледа! — каза тя.

— Весела Коледа! — смутено отвърнах на поздрава й. В първия момент не знаех как да продължа, но после се взех в ръце. — Не се страхувайте, не искам да взема от кръвта ви или нещо такова.

Пристъпих иззад сянката на пердето.