Шамах

— Най-напред трябва да ви кажа, че се оттеглям от всички клубове — на лъвовете, слоновете, хипопотамите и китовете, докато Шамах се намира в Йерусалим. Сега съм се облякъл в бяло, за да вървя от клуб на клуб и да известявам, че с диви животни повече няма да мога да общувам. Шамах е изискана и ако аз също искам да бъда изискан, трябва да се срамувам от подобни неща. Тя дори твърде излеко каза „Пфу!“. И накрая трябва да знаете, че тя още днес ще пристигне в Йерусалим.

— Откъде знаеш? — попитах аз.

— От съзаклятието.

— Значи има някакво съзаклятие?

— Да — кимна той важно.

— Кой е съзаклятничил?

— Аз и хаммахрът.

— Аха, вчера?

— Да. И затова заех от теб двайсетте франка. Ето ти ги. Благодаря.

Извади от джоба две златни десетфранкови монети и ги сложи на масата. Аз не ги прибрах, а казах:

— Преди да ги взема, трябва да знам каква е работата. Аз ти ги подарих.

— Заблуждаваш се! — каза той сериозно. — Аз не просех, а исках в заем. Шамах и нейната майка са много бедни. Понякога дори нямат достатъчно за ядене — подразбрах го, без да съм питал. Но аз съм богат и съм техен приятел. Затова в евангелския дом платих за тях, без да знаят, и затова днес хаммахрът ще ги доведе в Йерусалим, естествено на по-добро магаре от вчерашното. Те обаче няма да научат, че аз съм този, който е платил. Смятат, че това е дарение от евангелския дом. Когато пристигнат, няма да влязат в града, а ще свърнат надясно в долината Хинон и до Елеонския хълм нагоре към Витания при моя приятел Абд ен Ном.

— Кой е Абд ен Ном?

— Бащата на най-големия кит, който имаме, и на най-тежкия от хипопотамите ни. Той подслоняваше поклонници. Сега домът му е пуст и за Шамах и майка й има предостатъчно място. Там също ще се храни. Мисли, че са препоръчани от евангелския дом. Абд ен Ном ме обича. Аз ще отида при него да подготвя всичко.

— И да платиш?

— Да. Но ще помоля да не ме издавате. Шамах и майка й не бива да го научат!

— Твоят баща знае ли?

— Не.

— Но това, моето момче, струва пари.

— Аз ги имам! — засмя се той радостно.

— От кого?

Той бързо стана пак сериозен и отговори:

— От майка, преди да почине. Беше скътала пари и аз всеки месец получавам лихвите. Татко ми ги наброява, защото той е управителят. Аз нямам право да задържам парите. Длъжен съм да ги разходвам, но не за мен, а за бедни, стари и болни хора, изпаднали в беда. Така пожела майка и татко трябва да ми позволява да правя каквото поискам. Може да се намеси само ако разбере, че употребявам парите за друго, не за това, което тя ми е отредила. Но такова нещо още не се е случвало, защото аз обичах майка и мисля за всеки изхарчен пиастър дали тя щеше да постъпи като мен или другояче. Вярно, вчера заех от теб двайсет пиастъра, без преди туй да попитам във вътрешността си майка, но го наваксах — снощи, преди да заспя, и днес, когато се събудих. Сега знам, че тя е съгласна с мен и се радва за Шамах и нейната майка. Ще си прибереш ли сега парите, ефенди?

— Да — отвърнах и ги пъхнах в джоба.

— Мога ли сега да си вървя? Защото много бързам. Помислете само, трябва да отида до лъвовете, слоновете, хипопотамите, китовете и до Абд ен Ном! И за всичко това татко нищо не бива да знае.

— Той знае ли, че си дошъл при нас?

— И през ум не ми минава. Ако научи, че човек може да идва при вас, когато му скимне, няма да можете се отърва от него по цял ден, защото той страшно много ви обича! Аллах да ви закриля, аз изчезвам!

Изпи си чашата, подаде ни ръка, отвори вратата, излезе, спря, размисли за миг, върна се пак, дръпна плътно вратата след себе си, като че имаше нещо много тайно да ни съобщи, и каза:

— Трябва да ви питам още нещо. Не е ли глупост, дето ме наричат Избраника?

— Как ти хрумна тоя въпрос? — опитах да отклоня отговора аз.

— Защото в суетните си часове се радвам на това прозвище, но когато съм сериозен, ме дразни.

— Дразни се тогава! — посъветва жена ми. — Гневът в случая е по на мястото си от радостта.

— Мислиш ли? — Погледна я замислено. После отправи очи към мен и ми кимна важно: — Аз много държа на това, което казва нашата съпруга. Досега тя винаги е нацелвала вярното. А сега наистина изчезвам! Аллах да ви пази!

Само десет минути след като се бе отдалечил се почука отново и кой дойде? Неговият баща. Той помоли за извинение, че ни безпокои по толкова неудобно време:

— Трябва да ви съобщя нещо важно! Присъни ми се, че ставам на утрото и отивам във всекидневната стая. Там седи брат ми точно както обикновено аз. Усмихва ми се и казва:

„Дойдох и искам да видя дали ще остана.“ От радост се събудих. Спомняш ли си какво ми бе казал в предишния сън моят брат?

— Че ще ти прати своето опрощение.

— Е, а как се казва детето, което вчера сте срещнали и за което моят син непрестанно говори?

— Шамах, Опрощение!

— Вярно! Много правилно! — вметна припряно моята жена. — Дали не…

— Пет…! Тихо…! — пресякох я аз рязко. — Не позволявай да те овладее търсачеството на мистерии! Шамах действително означава опрощение, но то си е същевременно и момичешко име.