Шамах

Посочи един едър, набит обесник, който излезе сега от тълпата, за да държи по обичая на възрастните реч. Изтъпанчи се и закрещя към Тхар и нас:

— Ти си едно християнско куче, а тя — християнско момиче, значи още по-лошо и от куче. Ние ще я удавим там, където щерната е толкова дълбока, че да не може да напипа дъно. Ние сме строги и покорни вярващи на Пророка. Не можем да изтърпим днес, рождения ден на Исмаил, нозете на една християнка да докосват тази земя. Тя следователно трябва да умре. А ти искаш да се биеш за нея и казваш, че си бил герой. Ние сме готови, защото ние също сме герои. Призовавам те да ми кажеш условията си.

Когато майката на Шамах чу това, страхът й достигна своята висота. Опитах да й обясня, че може и да се касае за истински гняв, но всичко е само на игра. Та нали днес беше Деня на момчешките игри. Тя може да разчита, че на нейното дете нищо няма да се случи, и не е необходимо да отнемаме Шамах на нашето момче.

А този сега обясни на детето:

— Ти си царицата на играта, която ще се състои пред твоите очи. Ела, седни!

Тя се настани на един камък, а той застана до нея. После извади бележника си от елека, отвори го и подхвана ответната реч:

— Вие ме нарекохте християнско куче, но аз съм мюсюлманин от Йерусалим, който е по-голям от вашия Ел Халил. Но кои всъщност сте вие? — Следващото прочете: — Вие сте хананеи, хети, йевусеи, гиргасити, хабири, амонити, синити, аркити, цемарити, арвадити, хамати и сидонити! Тънкостите на исляма са минали покрай вас и само утайката е полепнала по вас!

Прибра си бележника и продължи:

— Вие нарекохте моята приятелка по-лоша от куче. Такова нещо не казва никой герой. Но аз съм такъв и ето защо съм учтив спрямо вас. Ще се бия с вас, но не както ви е обичаят много срещу един, а според йерусалимския — мъж срещу мъж. Преобразете се в лъвове, слонове, хипопотами и китове. Изберете измежду вас най-дръзкия лъв, най-могъщия слон, най-силния хипопотам и най-големия кит. С тези чудовища ще се боря. Ако някое ме победи, можете мен да удавите, не нея, защото за нея се бия аз. Но ако победя и четирите, ще получа…

— Моите камбанки — извика, момичето, издигайки високо малката си ръчичка с цветята.

— Да, твоите камбанки — изрази съгласие Тхар. — А вие, хебронци, седнете сега около нея и около мен, за да ви обясня как стоят нещата с лъвовете, слоновете, хипопотамите и китовете!

Те веднага се подчиниха с радост. За няколко мига възникна объркано движение и шетня, но после настана дълбока тишина, по време на която можеше да се чуе само обясняващият глас на момчето. Когато всички разбраха за какво се касае, се надигна голямо ликуване. Такова нещо никога не беше се случвало! Всеки се натискаше да стане някое от тези животни и посред всичките страшилища, стремящи се към отмъщение, седеше Шамах, Опрощението, с миролюбива усмивка на милото личице и без всякакъв страх, че може да бъде наранена. И странно, не само момчетата, но и възрастните се почувстваха въодушевени и се приобщиха към тях. Заедно избираха и определяха. Маркираха с колчета бойния плац, а Абдуллах, писарят на шейх ел белад, прояви дори добротата да поеме в свои ръце реда и сигурността. За верски раздор и верска омраза вече и дума не ставаше.

Бойната арена представляваше един четириъгълник, обграден северно от лъвовете, южно от хипопотамите, източно от слоновете и западно от китовете. Шамах седеше на трона си от южната страна, за да може лесно да обгръща всичко с поглед. Тронът беше Гюверджина, най-спокойната седалка, която можеше да има. В ъглите седяха музикантите с тарабукка,11 накара12 нефир13 и суффара.14 Те бяха задължени да вдигат възможно най-голяма дандания всеки път, когато нашето момче бидеше съборено на земята. Защото победата да наклони везни към негова страна, хебронците смятаха за невъзможно. Те бяха избрали най-силните обесници. Условията бяха прости. Което от първите три вида животни легнеше на земята, беше изгубено. Битката на китовете пък трябваше да се проведе в щерната. Победителят трябваше да потопи своя противник и после публично да му изпръска пълна уста вода в лицето. Преди започване на битката четиримата герои от Халил бяха попитани дали няма да размислят и да се отдръпнат от избора си.

— На никаква цена! — отговориха те.

Тогава писарят Абдулдах даде сигнал, че е дошло времето за лъвската битка. Лъвът от Хеброн пристъпи. Беше същото едро момче, държало речта. Като видя всички очи отправени към него, той направи самоуверена физиономия. Тхар стоеше при нас.

— Внимавайте колко бързо ще стане! — каза той. — Главното е да не дадеш на врага време да се опомни.

После излезе на арената, отиде до Шамах, поклони й се и застана след това срещу вратата. Това рицарско поведение сигурно му беше известно от някоя книга с предания или приказки. Сега Абдуллах плесна три пъти с ръце. Мигът настъпи.

Противникът не се забави. Затича се. Тхар го остави да приближи, отскочи встрани, сграбчи го изотзад, преви го на земята, задържа го там здраво и викна на музикантите:

— Ха сега свирете, ликувайте! Те останаха смълчани.