СЕНКИТЕ

През деня Ривендж му беше помогнал да планират всичко. Според традицията на симпатите погребалните клади имаха две части: триъгълна основа от девет триметрови вертикални подпори, увенчани със здрава платформа от шест по-къси греди, и горна част, изградена от деветдесет и шест цепеници, деветдесет от които бяха дълги по три метра, а останалите шест - метър и половина. По-дългите греди в горната част бяха разположени на около двайсет сантиметра една от друга, а останалите бяха наредени перпендикулярно на онези под тях.

Целта бе въздухът да се движи свободно и да разпалва пламъците.

Щяха да го направят именно така - защото никой от тях не знаеше друг начин и защото, макар нито Трез, нито Селена да бяха симпати, най-вероятно бе добра идея да заложат на изпитан начин, вместо да рискуват с някое самоделно решение, което да се провали.

Така че Рейдж трябваше да отсече около шейсет и пет шестметрови дървета. Щяха да одялкат клоните и кората с помощта на ками, триони и други инструменти и да издигнат цялата конструкция върху един равен участък на поляната западно от къщата.

Докато Рейдж работеше, а трионът се нахвърляше на всяко дърво, сякаш бе диво животно, едва удържано на каишката си, мислите му непрекъснато се връщаха към собственото му минало с неговата Мери.

Някога и той се бе намирал на съвсем същото място, където Трез бе седял до леглото на своята любима. Изпитал бе същия вледеняващ страх, неспособен да повярва, че животът, с всичките му безкрайни вариации, бе стигнал до тази точка. Беше си отишъл у дома, където се бе съблякъл и бе коленичил върху диаманти, които се бяха врязали в коленете му... и превил глава пред единственото божество, което познаваше, бе умолявал животът на Мери да бъде спасен.

Скрайб Върджин бе дошла при него и бе изпълнила молбата му... ала срещу огромна цена. Неговата Мери щеше да бъде спасена, но в замяна на този дар тя нямаше да бъде с него. Това бе цената за невероятната благословия, противотежестта на чудото.

Болката бе като галактика, зейнала в гърдите му, безкрайна рана, толкова дълбока и смъртоносна, че бе истинско чудо, че не беше облян в кръв...

Рейдж загледа как поредното дърво рухна върху студената земя.

Да, той знаеше точно какво изпитва Трез в този момент.

Разликата? В нощта на живота му, преди около две години, след като се бе заклел да се откаже от нея, така че тя да бъде спасена от болестта, неговата Мери се бе втурнала в спалнята му, жива и здрава, излекувана и спасена.

И готова да бъде с него.

Това бе единственото слънце, което бе познал като възрастен - така сигурно, сякаш покривът над главата му бе изчезнал и слънцето бе изгряло само за него, обливайки ги в топлина и светлина, докато той прегръщаше своята жена.

В този миг и двамата бяха родени за нов живот от милостта на Скрайб Върджин.

По-късно бе научил, че тъй като Мери не можеше да има деца заради предишното си лечение, Скрайб Върджин бе решила, че това е достатъчно, за да балансира подарения й вечен живот.

Ето как двамата с Мери бяха заедно и до днес.

Трез не бе получил такова чудо. Селена не бе спасена. Ето че историята с Тор и Уелси се повтаряше отново.

Въпреки че Рейдж не би го признал пред никого, все още не разбираше защо той и неговата шелан бяха помилвани. Особено след начина, по който Скрайб Върджин го беше проклела по-рано с неговия звяр, заради това, че бе излязъл извън контрол.

И все пак тя му беше върнала любимата.

Благодарение на майката на расата неговата Мери сега бе свободна да живее вечно, докато сама не поискаше да промени този факт, което щеше да се случи, когато той отидеше в Небитието.

Това, че двамата бяха помилвани, му се струваше точно толкова произволно, колкото и причината Тор и Трез да бъдат осъдени. Поне брат му бе успял да продължи напред.

Можеше само да се надява същото да се случи и със сянката.

* * *

- Отнеси това в апартамента ми в „Комодор“ - каза Ай Ем на Фриц. - Сложи го пред вратата на терасата.

- За мен ще бъде удоволствие, господарю - отвърна икономът, ала после веждите му подскочиха. - Има ли още нещо?

- Не.

Фриц обаче остана пред стаята за прегледи с объркан вид, за учудване на Ай Ем...

А, да. Не беше пуснал бележката.

Заповядвайки на пръстите си да се разтворят, той отстъпи назад.

- Благодаря, мой човек.

- Ако се нуждаете от каквото и да било, вие или брат ви, моля ви да се обърнете към мен. Бих сторил всичко, за да съм ви от полза, особено сега.

Икономът се поклони ниско и се отдалечи по коридора, изчезвайки през стъклената врата на офиса.