СЕНКИТЕ

Тежката желязна врата се отвори широко още преди да бяха стигнали до нея.

- Господин Латимър, добре дошли.

Мъжът беше облечен в официален костюм и имаше хубава прическа и грижливо поддържана брада. Когато към това се прибавеха изисканият му акцент и елегантно сгънатата кърпичка в джоба на сакото му, той беше направо излят по калъпа на човек, специализиран в продажбата на годежни пръстени с шест- и седемцифрени цени.

- Благодаря, че отворихте магазина за нас - каза Трез, докато се здрависваха. - Това е годеницата ми Селена.

- За мен е удоволствие. Госпожице.

Е, добре, на това му се викаше поклон.

Вътре всичко бе подготвено за частно разглеждане и Трез изведнъж се почувства страхотно, че бе решил да го направи. Витрините, пълни със скъпоценни камъни, проблясваха под специалното осветление, сякаш аплодираха тяхното пристигане. Шампанско се охлаждаше в сребърна кофичка, до която имаше кристални чаши.

- Мога ли да ви предложа „Вьов Клико“? - попитаха ги.

- За мен не - отвърна той. - Селена?

Тя вирна брадичка, сякаш беше твърдо решена да се наслади докрай на случващото се.

- Бих искала малко, ако обичате.

- Аз също - промени решението си Трез.

Начаса шампанското беше отворено и налято и чашите, пълни с пенливата течност, се озоваха в ръцете им.

Двамата се чукнаха.

- Да го направим - заяви Трез.

Господин Райнхард ги отведе в отделна стаичка с камера в единия ъгъл на тавана.

- Господин Пърлмутър ми обясни какво търсите и аз си позволих волността да подготвя табличка, която да предложа на вниманието ви.

Ето ги и диамантите.

Пъхнати в черни кадифени прорези, диамантени пръстени стояха като послушни малки ученици, изгарящи от желание да ги вдигнат да отговорят на зададения въпрос.

Селена си пое рязко дъх... от което Трез се почувства така, сякаш го бяха потупали одобрително по гърба.

- Виждаш ли нещо, което ти харесва? - попита я.

Тя ги изпробва до последния - слагаше ги на пръста, на който й ставаха, а после въртеше китката си насам-натам под светлината. Кулминацията бе, когато си ги сложи до един и около двайсетина забележителни дрънкулки натежаха върху десетте й пръста.

- Колко струва всичко това? - попита Трез лениво, докато отпиваше от шампанското си.

- Няколко милиона - отвърна господин Райнхард.

Селена пребледня и отпусна ръце.

- Какво?

- Няколко милиона - повтори бижутерът.

- Колко струва това нещо? - попита тя, а когато й съобщиха стойността на камъка върху кутрето й, възкликна: - Прескъпа Скрайб Върджин!

Последва неловък момент, в който на Трез му се прииска да не си беше отварял устата.

- Селена, аз не мисля за цената...

- А би трябвало! - Тя започна да сваля пръстените с бясна скорост. - Не съм прекарала много време от тази страна, но успях да науча това-онова за човешките пари...

- Ще ни оставите ли насаме за мъничко? - попита Трез спокойно. - Може да вземете пръстените със себе си, ако се тревожите за сигурността им.

- Самоличността ви беше щателно проверена, господин Латимър. - Мъжът се изправи на съвършено лъснатите си обувки. - Разгледайте ги, без да се притеснявате.

В мига, в който вратата се затвори, Селена се обърна към него.

- Трез, не искам да похарчиш толкова много пари за мен.

- И защо не?

- Защото би било все едно да ги хвърлиш на вятъра. Няма да го нося векове наред.

Дъхът му изскочи така, сякаш го бяха изритали в гърдите.

- Леле. Изобщо не си наясно за какво става дума, ако си мислиш, че търся някаква времева стойност за парите си. - Той улови ръцете й в своите. - Искам да постъпя с теб, както трябва. Искам... просто искам това преживяване с теб, окей? Този миг, тук и сега... - Той направи жест наоколо. - Това е нашата вечност. То се случва тук и сега. Така че нека ти купим най-огромния пръстен в това шибано място и обици, които да му подхождат. Нека просто кажем „майната ти“ на смъртта, става ли?

Селена запримигва учестено.

- О, Трез...

Трез взе един ог пръстените, които тя бе върнала върху застланата с кадифе табличка, и го плъзна върху безименния й пръст.

- Хайде, кажи го заедно с мен.

- Да кажа какво?

- Майната ти, смърт.

- Трез, не ставай абсурден...

- Хей, колкото и малко да е вероятно, ако Онази с косата ни слуша, смятам, че трябва да знае колко много я мразим. Хайде, кралице моя, кажи го заедно с мен: „Майната ти, смърт!“.

Селена вдигна свободната си ръка, за да скрие една мъничко тъжна усмивка.

- Ти си луд.

- Кажи ми нещо, което не знам... и стига си се дърпала. „Майната ти, смърт!“. - Селена измърмори думите и Трез поклати глава. - Не. По-силно. „Майната ти, смърт!“.

Тя се разсмя.

- Това не е смешно.

- Напълно съм съгласен. - Той се усмихна и й кимна, все така придържайки пръстена на върха на пръста й. - Хайде сега, все едно тя може да те чуе.

- Майната ти, смърт! - провикна се Селена. А после се усмихна широко. - Майната ти, смърт!

Трез плъзна халката на пръста й и се облегна назад, загледан в искрящото украшение.

- Знаеш ли, този наистина ми харесва.

Селена сведе очи към ръката си и се вгледа в диаманта с размерите на гроздово зърно и формата на круша.

- Майчице... толкова е голям.,

- Ти го каза.