СЕНКИТЕ

- Значи, ще държа ръцете си върху теб през цялото време.

- Тогава нищичко няма да успея да сготвя.

- Не подценявай възможностите на заведенията, които доставят по домовете. - Наведе се и я целуна по рамото. - Но нищо, ще направим каквото поискаш.

Когато огромното сиво имение изникна пред тях, Трез паркира пред стъпалата, както Мани беше поискал, а после заобиколи, за да отвори вратата на своята жена. Тя протегна ръка и диамантът, уловил светлината на охранителните лампи, проблесна с цветовете на дъгата.

- Обожавам го - каза тя.

- Отлично. Това беше планът.

Щом се озоваха вътре, той я отведе в спалнята си. Фриц и догените бяха сложили в дрешника му дрехи за нея и Трез трябваше да признае, че страшно му харесваше нещата й да са смесени с неговите.

Слава богу, че искаше да се преоблече, помисли си той, опитвайки да се държи възможно най-нехайно.

- Слушай, мисля да прескоча в съседната стая - каза, като внимаваше да говори спокойно. - Само за малко. Нали се сещаш, да нагледам Ай Ем.

- Добре - отвърна тя с усмивка.

В мига, в който Селена не можеше да го види повече, той оголи зъби и захвърли нехайната маска. Дори не си даде труда да почука и отвори широко вратата на брат си.

- Ай Ем! - извика, макар да се съмняваше, че той е тук.

Без да дочака отговор, извади телефона си и набра номера му. Едно иззвъняване, второ...

- Да? Трез? Какво не е наред...

- Какво, по дяволите, си мислеше?

За миг се възцари пауза.

- Моля?

- Отишъл си в шибаната Територия? - Опитваше се да не повишава глас. - Да не си откачил !

- Трез...

- Какво правиш, по дяволите!

- Няма да го обсъждаме по телефона.

- Тогава си донеси шибания задник вкъщи.

Затвори и закрачи напред-назад из стаята. Най-сетне се отърси, лепна си маска и се върна в стаята си.

- Хей, Селена?

- Да? - обади се тя от дрешника.

- Трябва да поостана тук още мъничко. Само за малко. Ако искаш, може да тръгнеш преди мен, а аз ще дойда възможно най-бързо.

Част от него си даваше сметка, че не разсъждава трезво - тя не биваше да бъде сама - ала му беше причерняло пред очите, мозъкът му беше фокусиран единствено върху идиотската постъпка на брат му.

Селена подаде глава от дрешника и като се усмихна, каза нещо, което той не схвана. Ако се съдеше по кимването й обаче, явно щеше да тръгне без него. Трез се приближи и я целуна, а после се затвори в спалнята на Ай Ем.

Стори му се, че го бе чакал поне час, преди той да се появи, ала по-вероятно бяха само петдесет минути. В мига, в който брат му прекрачи прага, Трез смътно си даде сметка, че от него се носи странна миризма. Миризмата на жена. Все тая.

- По дяволите, Ай Ем! Сякаш си нямам достатъчно проблеми!

- По-полека. Отидох, защото исках да видя дали в архивите на лечителите няма някаква информация за Вцепенението. Просто отскочих замалко и си тръгнах, без да се бавя.

- Как? С кого сключи сделка?

- Със себе си.

- Глупости.

- Трез, не се засягай, но защо си губиш времето с това? Излязох без...

- С’Екс ли беше? Него ли използва? - Когато Ай Ем не отговори, той вдигна отчаяно ръце. - О, я стига! Сериозно ли...

- Успокой се...

- Успокой се! Не мислиш ли, че е истинска лудост да се оставиш в ръцете на палача? Когото от девет месеца насам подкупваме с проститутки? Не ти ли се струва безотговорно, при положение че те искат да се върна там?

- Знаеш ли какво? Няма да се разправям с теб за това. Няма...

- Как ли пък не! Изложил си на опасност и двама ни, отивайки там! Можеха да те използват, за да ме изнудят...

- Не го направиха...

- ...да се върна, за да обслужвам шибаната принцеса! Каза ми, че разполагам единствено с времето до края на траура... Това са само три дни, а тук си имам достатъчно неща на главата! Последното, от което се нуждая, е ти да си правиш каквото ти хрумне...

- Трез, знам колко си погълнат от това със Селена. Разбирам го. Но започваш да прекаляваш...

- Да прекалявам? Ами ако те бяха задържали? Ами ако АнсЛай бе дошъл при мен и ми бе изтърсил: „Брат ти е при нас, време е за обвързване“? Помисли ли си дори за миг в какво положение би ме поставило това? Или ти и живот като пленник, изпълнен с принудително чукане, или да не съм до Селена в последните й дни! Какво, по дяволите...

По някаква причина внезапната промяна в изражението на Ай Ем достигна до ума му - брат му беше замръзнал на мястото си и се взираше над рамото му е каменно лице.

Трез запуши устата си и затвори очи. Знаеше кого ще види на прага на спалнята още преди да се беше обърнал.

Да. Селена бе отворила вратата и стоеше там, бледа като призрак.

- Трябва да се обвържеш? - попита тя с тъничко гласче. -След три дни?

* * *

Ай Ем изруга едва чуто. Надали имаше по-лош начин истината да излезе наяве. Още по-ужасно бе това, че докато пристъпваше в стаята, Селена се движеше така, сякаш коленете или хълбоците й създаваха проблеми.

- Какво ще... - Тя спря пред Трез. - Ще се обвържеш ли с тази жена след три дни?

Време бе да си върви, помисли си Ай Ем. Това определено беше нещо, което те двамата...

- Не - каза Селена, когато той понечи да мине покрай нея. -Остани.