Беше спасена, даде си сметка, единствено защото за майка й привидното благоприличие бе по-важно от това, да накаже дъщеря си, която бе отишла да се поразходи - излезеше ли наяве, че принцесата се бе омърсила, общувайки с обикновени поданици, или дори с благородници, това щеше да хвърли лоша светлина върху кралицата.
За миг
След това? Особено сега, когато майка й знаеше за разходките из двореца, а времето за нейното обвързване наближаваше, да напусне Територията, щеше да стане невъзможно. Най-вероятно щеше да й бъде трудно дори да излиза от стаята си.
Трябваше да се види с Ай Ем, дори да беше за последно.
Тя угаси осветлението, свали бижутата от шията и китките си и ги остави върху леглото. Както и предишната нощ, беше заявила на прислужниците си, че се нуждае от уединение и ще ги повика, когато й потрябват.
Така че разполагаше с известно време.
Затвори очи и се понесе през вентилационната система, използвайки я, за да се измъкне навън. Знаеше къде се намира Колдуел. Беше виждала карта. Ала да го открие и да намери една точно определена сграда в него, й се стори истинска лудост.
В този миг долови ехото на собственото си „аз“, на собствената си кръв. Беше много по-силно, отколкото бе очаквала, истинска пътеводна светлина, която я направляваше в лабиринта от постройки в метрополиса, с високите му кули от стъкло и стомана - гора, дело на човешки ръце, която се издигаше насред пейзаж ог асфалт, тухли и мъничко зеленина тук-там.
Следвайки сигнала, тя стигна до тераса, насред много други, в една от най-високите постройки... ала не прие физическите си очертания. Все така като сянка, тя поспря пред стъклената стена.
В помещението от другата страна Ай Ем вдигна глава, доловил незабавно присъствието й. Приближи се и отвори един от огромните стъклени панели, бутвайки го настрани.
- Ти дойде.
Разпилените молекули на
- Влез - каза Ай Ем. - Ела да се стоплиш.
Без да знае какво да каже, тя прекрачи прага и студените вихри утихнаха, когато той затвори вратата зад тях.
- Какво не е наред? - попита я.
Трябваше да му каже истината. Въпреки че това щеше да развали всичко между тях. Но как би могло да бъде иначе? Беше го съблазнила и той я беше имал пръв, той, а не брат му. Освен това бе жената, която, сам си го беше признал, той ненавиждаше от толкова дълго време, причината животът на брат му да е съсипан.
-
Дълго се взира в него, опитвайки се да открие подходящите думи. Откъде да започне? И защо бе пропиляла деня, мечтаейки си за него, когато би трябвало да се подготви да му разкрие истината за себе си? Нуждаеше се от още мъничко време, за да помисли.
- Всичко е наред - отвърна, стараейки се да овладее гласа си, и тръгна из стаята. - Колко е прекрасно тук.
Поне второто не беше лъжа. Подовете в просторното бяло помещение бяха медено-златисти, мебелите не се набиваха на очи, изгледът бе впечатляващ.
- Гладна ли си? - попита той съвсем наблизо.
За секс.
Ала не, каза си тя. Трябваше да говорят. Трябваше да му се разкрие, в противен случай неговата страст щеше да бъде плод на притворство и манипулация от нейна страна.
- Е? - изръмжа той нежно, долепяйки се до тялото й. - Гладна ли си?
Скрита зад маската си,
Бедрата му се раздвижиха до одеждите й, огромна корава ерекция се притисна в плата, който ги разделяше.
Щеше да има време след това, каза си тя. Щеше да му каже след това.
Чувството за вина беше силно. Желанието - още повече.
- Да, гладна съм - промълви. - Но не за храна.
Той сякаш прочете мислите й - осветлението, което струеше от тавана, угасна, скривайки ги от всички чужди погледи.
- Нека го махна това - процеди, сякаш ненавиждаше качулката й.
И ето че
Мъркането, изтръгнало се от гърдите му, бе звук на животно, ала ръцете, посегнали към връхната й одежда, бяха нежни. Вдигна робата над главата й, а после стори същото и с тънкия плат отдолу.
И ето че тя застана гола пред него.