СЕНКИТЕ

- Не, започнал съм да вехна. Не съм ял, не мога да спя и се чувствам така, сякаш някой е сложил сърбящ прах в боксерките ми.

Мери се разсмя.

- Толкова ли е зле? Май би трябвало да се чувствам поласкана, а?

Той се приведе към нея и каза тихичко:

- Освен това получих тендовагинит на лявата китка.

- От какво? - провлачи тя.

- Ти как мислиш? - Рейдж зарови лице в шията й. Ухапа лекичко вената й. - Все с нещо трябваше да си запълвам времето в брачното ни легло. И под душа. И веднъж в килера.

- В килера? На долния етаж?

- Имахме пресни картофи за Последното хранене. Напомниха ми за теб гола.

Тя отново се разсмя и Рейдж затвори очи, оставяйки щастието да отекне в главата му.

- Как е възможно? - попита го.

- Приличат на гърди.

- Не приличат!

- Не казах, че приличат на хубави гърди. - Зацелува я по врата, спускайки се до ключицата й. - Нито пък на твоите гърди, които, държа да вметна, са най-съвършените, които ще видя някога. На този или онзи свят. Или каквото ни очаква след това.

- Толкова си отчаян, че ти става дори от въглехидрати?

- Те не бяха ли скорбяла? А между другото, в килера го направих два пъти. Защото, след като свърших първия път, видях, че съм застанал до консервите с праскови. - Ръката му се плъзна скришом по бедрото й. - Можеш да се досетиш за какво ми напомниха те.

О, да, помисли си, когато уханието й се промени и въздухът наоколо натежа от възбудата й.

Изведнъж той се дръпна назад.

- Хей, имаш ли минутка?

Тя се прокашля, сякаш се опитваше да се съсредоточи.

- Да, разбира се. Проблем ли има?

- Трябва да ти покажа нещо в колата ми.

- Взел си понтиака?

- Трябваше да ти донеса нещата и реших да го поразходя.

- Колко хубаво. - Тя се изправи и се протегна по начин, по който на Рейдж му се прииска да вземе гърдите й в шепите си. Всъщност страшно бих искала да подишам истински въздух за мъничко. Една почивка ще ми се отрази добре.

Докато минаваха покрай регистратурата, Рейдж тръсна сака върху плота.

- Нещо против да го оставим тук за десетина минути?

Служителката поклати глава, сякаш с гласа й изведнъж се

бе случило нещо. Както и с чувството й за равновесие, защото, когато понечи да седне, едва не се пльосна на земята.

Когато отидоха до асансьорите, Мери прошепна:

- Мисля, че те харесва.

- Кой?

- Служителката.

Рейдж се наведе към нея и отвърна:

- Спокойно би могла да бъде прахосмукачка, толкова ме интересува. С цялото ми уважение.

Докато вратите се отваряха, мъничката й потайна усмивка му се стори истински дар от Бога.

Поеха нагоре и щом се озоваха навън, той я поведе към колата, обвил ръка около рамото й, закриляйки я с тялото си. За негов късмет беше паркирал в една по-тъмна част, далеч от охранителните светлини. Съвършено.

Отвори вратата откъм шофьора, бутна седалката напред и даде знак на Мери да мине отзад. Тя се намръщи, но се наведе и се пъхна на задната седалка. Рейдж се качи след нея и зат вори вратата, доволен, че стъклата на понтиака бяха потъмнени.

- Какво има? - попита тя. - Какво става...

Рейдж взе ръката й и я постави върху твърдата си възбуда.

- Това.

- Рейдж! - Тя отново се разсмя. - Доведе ме тук само за да...

Устните му се впиха в нейните, а ръцете му се обвиха около кръста й.

- Знаеше го, когато се обвърза с мен.

Мери отвърна на целувката му, за огромна радост на Рейдж и звяра му. Не изгуби нито миг, понеже не искаше да ги хванат. Не защото имаше нещо против секса на полуобществени места, а по-скоро защото не искаше да разкъса гърлото на някое невинно копеле, дошло за лепенка и натъкнало се на онова, което те правеха. В който случай щеше да му трябва нещо много по-сериозно от лепенка.

Смъкна широкия й панталон и я намести в скута си, преди да си свали ципа. А после беше време да се залови за работа.

Резкият му тласък накара Мери да изругае, а главата й се удари в покрива на колата.

- О, мамка му, извинявай - простена Рейдж.

- Сякаш ме е грижа - отвърна тя, превземайки устата му със своята. - Толкова много се нуждая от теб.

63

ТРЕЗ ПАРКИРА ПОРШЕТО НА МАНИ ПРЕД БИЖУТЕРИЯТА НА МАРКЪС Райнхард. Най-старият бижутерски магазин в града, за него и богатия му избор бяха писали в „Ню Йорк Таймс“ и дори в „Роб Рипорт“. И под богат избор се разбираше тегло в карати. Той погледна към Селена и попита:

- Готова ли си?

- Никога не съм имала свой пръстен.

- Наистина ли?

Тя поклати глава.

- В съкровищницата имаше скъпоценности... - Тя спря. -Има скъпоценности, но като Избраници, ние не носим никакви украшения, освен перлата си... а и тя не е точно наша.

Трез отвори вратата и каза през рамо.

- Още нещо, за което според мен може само да се съжалява. Ала тази вечер щеше да поправи този пропуск. Мина пред автомобила и й отвори вратата, а когато тя му протегна прекрасната си ръка, той я взе и се поддаде на порива да се наведе и да я целуне. След това я издърпа внимателно на крака и й предложи лакътя си.

Тя го улови под ръка и на Трез му се стори, че и двамата се преструват, че не осъзнават как това не е просто жест на възпитан кавалер, а нещо, от което тя наистина имаше нужда. Не се движеше така леко, както преди.